В края на ХVІ-ти век пълководецът Тойтоми Хидейоши, който успял да обедини Япония, дотогава разкъсвана от междуособни войни, решил да пренасочи енергията на останалите без работа самураи към завладяване на съседна Корея.
Инвазията започнала през април 1592 г. Основната японска групировка още на 20-ия ден от войната превзела корейската столица Сеул. Императорът Сонджо избягал на север, откъдето изпратил пратеници в Китай с молба за помощ.
Но постепенно ситуацията започнала да се променя. Най-голямата заплаха за японците бил флотът на Корея, който се различавал значително от слабата й сухопътна армия. Корейските моряци имали богат и успешен боен опит в борбата с „вокоу“ – японските пирати и контрабандисти.
Военноморските сили на Тойотоми Хидейоши превъзхождали числено корейските – но от гледна точка на бойни умения ситуацията била точно обратната. И, най-важното: Корея разполагала с един от най-добрите адмирали на Азия – Ли Сун-син.
Ли Сун-син
Главната изненада, която Ли Сун-син подготвил за японците, били бронираните „кораби-костенурки“ – „кобуксони“. Дължината на такъв кораб била средно 35 метра. Имал 2 мачти и 2 платна, но можел да се движи и с гребла. На всеки борт били поставени 10 оръдия. Понякога броят на оръдията достигал 30 на кораб. Екипажът се състоял от 70 гребци и 50-60 бойци. Огневата мощ и устойчивостта се смятали за първостепенни фактори. Силата на тези кораби потискали и психологически противника. На една старинна японска картина те са изобразени като гиганти с три палуби: оръдия на горната палуба, стрелци – на средната и гребци – на първата. Самият корейски адмирал пише: „Построих кораб-костенурка с драконова глава на носа. През нейната уста може да се стреля с оръдие. Горната палуба е осеяна с железни шипове срещу вражески абордаж“.
Първият кобуксон бил спуснат на вода през март 1592 г. Бил въоръжен с нови оръдия, които стреляли до 600 м. Някои от тях използвали не гюллета, а запалителни стрели. Обикновено кобуксоните като тарани разкъсвали строя на вражеската армада, след което в сражението влизали по-малките кораби. Като громели врага с непрекъснат огън, бронираните „костенурки“ внасяли смут сред врага.
Приблизително по тази схема Ли Сун-син спечелил 23 битки срещу по-многобройния японски флот. Първият път тя била изпробвана в сражението при Танпо, където корейците потопили 72 вражески кораба. Морските комуникации между Япония и армията на нахлуването били отрязани.
Тойтоми решил временно да прекрати настъплението. След като изтеглил войските си от централните райони на Корейския полуостров, той ги съсредоточил на южното крайбрежие, където започнал да формира нов флот. За командващи назначил трима самураи от родове на морски пирати – Куки Йошитака, Като Йошияки и Вакидзава Ясухара.
Тойотоми Хидейоши – Уикипедия
Ясухара решил самостоятелно да победи могъщия корейски флот, атакувайки го в собствената му база – укрепеното селище Йосу. Неговата ескадра, която излязла от пристанището Пусан, се състояла от 36 големи и 24 малки кораба, както и от 13 бързи гребни лодки – общо 73 плавателни съда. В корейската ескадра влизали 56 кораба, включително 3 кобуксона и 21 панаксона – големи кораби с мощно артилерийско въоръжение. Като се има предвид огневата мощ, тонажа и числеността на екипажите, силите били приблизително равни.
На 14 август 1592 г. съгледвачите на Ли Сун-син донесли, че японците са хвърлили котва в тесния пролив Кионерян. Сутринта на следващия ден корейският командващ изпратил напред 6 кораба, за да подразни врага, откривайки по него артилерийски огън. Японците не закъснели да клъвнат на тази стръв. Целият им флот поел напред, а шестте корейски кораба легнали в обратен курс. Враговете им, буквално един през друг, се спуснали хаотично след „бягащите“.
След като изчакал корабите-примамки, Ли Сун-син построил ескадрата си в боен строй „криле на жерав“ (във форма на буквата V) и започнал да отстъпва към остров Хансандо. Японците, без да се бавят, се втурнали точно между „крилете“, за да стигнат до главата на „жерава“, където се намирал корейският флагман. Всъщност, те влезли в капана. Той се затворил, когато иззад острова се показали корейски кораби, оставени в засада. Струпаните безразборно японци били обстрелвани от три страни, а след това кобуксоните започнали да разбиват гъстата им навалица. Настанала паника. Отделни японски капитани все още се опитвали да вземат врага на абордаж или поне да отговарят с изстрели от оръдия и мускети. Но металните брони на „костенурките“ не можели да бъдат пробити нито от куршуми, нито от гюллета. Корабите на Ли Сун-син, на групи по два-три, се приближавали до входа на залива, давали залпове с оръдията си и отстъпвали, за да направят място на следващите.
Около четиристотин японски моряци се хвърлили във водата, опитвайки се да доплуват до острова. Върху флагмана на Вакидзава се стоварили облаци огнени стрели. Корабът пламнал, но се добрал до брега. На адмирала му се наложило пеш да се добере до сухопътните части.
Другите японски кораби отстъпили към залива Ангол под непрекъснатия огън на преследвачите си. Но се спасили само жалки останки от големия флот. Той загубил потопени и изгорени 47 кораба, а корейците пленили 12. Загинали около 8 хиляди японски моряци.
400-те души, спасили се на острова, успели да построят салове и да достигнат до своите; едно твърде малко утешение за адмирала Вакидзава. От цялата ескадра оцелели само 14 кораба. Загубите на корейците били само 4 кораба, 16 убити и 116 ранени.
През 1596 г. Тойотоми Хидейоши пак нахлул в „Земята на утринната свежест“ – и японското настъпление отново било спряно от Ли Сун-син. Великият адмирал завършил тази война с победа в битката при Норянчжин на 15 декември 1598 г. В това сражение той загинал от вражески куршум.
