Битката при Грюнвалд според мнозина е наричана последното голямо сражение на Средновековието. Тя е пряко следствие от възхода на Германския Тевтонски орден в Източна Европа. Орденът, който бил основан в Палестина скоро след Първия кръстоносен поход, около 1128 година, отстъпвайки под натиска на мюсюлманите, през 1228 г. приел поканата на полския княз Конрад Мазовецки и се преместил в Прибалтика. Задължението на Ордена било да защитава поляците от нападенията на варварите – боруси и жмуди.
Възходът на тевтонците
Много скоро обаче, той започнал да разширява своите територии. Разрастването на тевтонците неизбежно ги сблъскало с най-силните им съседи – Полша и Литва. Апогей на конфронтацията между тях станала битката край селището Грюнвалд (в немската литература се обозначава като „битката при Таненберг“, на името на съседното село, откъм германската страна).
През 1410г. полските и литовските военачалници се събрали в крепостта Брест, за да обсъдят план за съвместни действия. Било решено да се обсади основната тевтонска база – замъкът Малборк (Мариенбург). Полската войска се предвождала от краля Владислав ІІ Ягело, литовската – от княз Витовт Олгердович, чешките наемници – от Ян Жижка, бъдещият легендарен пълководец на хуситите. Имало и спомагателни татарски отряди от 3 000 души. В литовската войска били включени три руски полка от Смоленск. Главнокомандващ на цялата армия бил крал Владислав.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
