Битката при Грюнвалд според мнозина е наричана последното голямо сражение на Средновековието. Тя е пряко следствие от възхода на Германския Тевтонски орден в Източна Европа. Орденът, който бил основан в Палестина скоро след Първия кръстоносен поход, около 1128 година, отстъпвайки под натиска на мюсюлманите, през 1228 г. приел поканата на полския княз Конрад Мазовецки и се преместил в Прибалтика. Задължението на Ордена било да защитава поляците от нападенията на варварите – боруси и жмуди.
Възходът на тевтонците
Много скоро обаче, той започнал да разширява своите територии. Разрастването на тевтонците неизбежно ги сблъскало с най-силните им съседи – Полша и Литва. Апогей на конфронтацията между тях станала битката край селището Грюнвалд (в немската литература се обозначава като „битката при Таненберг“, на името на съседното село, откъм германската страна).
През 1410г. полските и литовските военачалници се събрали в крепостта Брест, за да обсъдят план за съвместни действия. Било решено да се обсади основната тевтонска база – замъкът Малборк (Мариенбург). Полската войска се предвождала от краля Владислав ІІ Ягело, литовската – от княз Витовт Олгердович, чешките наемници – от Ян Жижка, бъдещият легендарен пълководец на хуситите. Имало и спомагателни татарски отряди от 3 000 души. В литовската войска били включени три руски полка от Смоленск. Главнокомандващ на цялата армия бил крал Владислав.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
