ян. 27, 2018
3443 Views

Последното голямо сражение на Средновековието

Автор:

Германският Тевтонски орден бил основан в Палестина скоро след Първия кръстоносен поход, около 1128 г. Отстъпвайки под натиска на мюсюлманите, през 1228 г. тевтонците приели поканата на полския княз Конрад Мазовецки и се преместили в Прибалтика. Задължението на Ордена било да защитава поляците от нападенията на варварите – боруси и жмуди.

Много скоро обаче, той започнал да разширява своите територии. Разрастването на тевтонците неизбежно ги сблъскало с най-силните им съседи – Полша и Литва. Апогей на конфронтацията между тях станала битката край селището Грюнвалд (в немската литература се обозначава като „битката при Таненберг“, на името на съседното село, откъм германската страна).

През 1410г. полските и литовските военачалници се събрали в крепостта Брест, за да обсъдят план за съвместни действия. Било решено да се обсади основната тевтонска база – замъкът Малборк (Мариенбург). Полската войска се предвождала от краля Владислав ІІ Ягело, литовската – от княз Витовт Олгердович, чешките наемници – от Ян Жижка, бъдещият легендарен пълководец на хуситите. Имало и спомагателни татарски отряди от 3 000 души. В литовската войска били включени три руски полка от Смоленск. Главнокомандващ на цялата армия бил крал Владислав.

Съюзническите войски наброявали 39 хиляди конници, заедно с оръженосците (понякога обикновени селяни). Тевтонците имали превъзходство във въоръжението и с отличната си дисциплина на рицари-монаси. Войската им, предвождана от Великия магистър Улрих фон Юнгинген, наброявала около 27 хиляди бойци – рицари на васални владетели и търсачи на приключения от Западна Европа, наемници-арбалетчици и унгарци-артилеристи заедно със 100 бомбарди – първите примитивни оръдия.

На 15 юли 1410г. полско-литовската армия се съсредоточила по края на гората между селищата Грюнвалд и Таненберг. Тевтонците им изпратили по херолди два меча в знак на “уважение”, за да им „помогнат“ в битката – но това било подигравка и намек, че поляците се страхуват да влязат в боя. Немците дори се изтеглили малко, за да позволят на врага си да излезе на откритото поле и да не крие своята сила в гъсталака на гората.

Така, на полето между селищата Грюнвалд, Таненберг и малко по-далечното Лодвигово, се сблъскали над 50 хиляди воини, над половината от които били конници. Битката започнала, като тевтонците открили огън с бомбардите си, които оказвали повече психологическо, отколкото реално бойно въздействие.

Битката при Таненберг, миниатюра от 15 век. Снимка – Уикипедия

Самият Ягело, за разлика от Великия магистър, не взел пряко участие в битката и ръководел войските си от хълм зад редиците на многобройна охрана. Великият магистър, напротив, проявявал отчаяна храброст и в решителния момент на битката сам застанал начело на ударния тевтонски отряд, който атакувал личната дружина на полския крал – рицарите на Краковската земя. В един момент победата вече била в ръцете на кръстоносците и дори кралското знаме с белия полски орел било пленено. Но в този критичен момент на битката, Ягело хвърлил нови сили в битката и атаката на тевтонците се забавила.

Татарската конница опитала да атакува тевтонския фланг, но стрелите на лъковете отскачали от рицарските брони. Тевтонците успели да преминат в контраатака и да обърнат в бягство лековъоръжените татари и литовци. Девет от дружините на орденския пълководец Фридрих фон Валенрод преследвали отстъпващите няколко километра.

Единствено трите смоленски полкa устояли на удара на дружините на Валенрод и не помръднали от мястото си. Според най-подробния летописец на битката – поляка Ян Длугош, именно това се оказало решаващо, като не позволило на тевтонците да ударят основните полски части във фланг и да ги разгромят изненадващо. Единият смоленски полк бил унищожен до крак, но другите удържали позицията.

Докато битката продължавала с променлив успех, на бойното поле се върнали онези тевтонци на Валенрод, които преследвали литовците и татарите, но установили, че не могат да им съперничат по бързина на конете. Изненадата им била голяма – вместо победа на Ордена, те заварили на полесражението ожесточена кървава сеч.

В битката влезли рицарите от последния, трети полски ешелон – дружините от Малополша. Ръкопашният бой достигнал чак до щаба на Ягело и един тевтонски рицар – Леополд Кьокериц, се нахвърлил с насочено копие срещу самия крал. Владислав бил спасен от секретаря си – рицаря Збигнев Олесницки, който по-късно станал най-влиятелният човек в кралството.

Грюнвалдски кръст с двойните си мечове, представляващи мечовете, дадени от тевтонските рицари на Владислав и Витолд. Снимка – Уикипедия

В това време литовците и татарите се завърнали в сражението. Това решило изхода му. Рицарите на Великия комтур (заместник на Великия магистър) на Ордена –  Куно фон Лихтенщайн, откровено побягнали. Тевтонците понесли големи загуби и отстъпили към лагера си. Там изградили укрепление от каруци и трупове на мъртви коне, и заели кръгова отбрана. Предложили на Великия магистър Улрих фон Юнгинген да бяга, но според полския хронист Ян Длугош, старият рицар отвърнал: „Опазил ме Бог да напусна това поле, където паднаха толкова славни мъже!“

Скоро полските рицари заедно със съюзниците си атакували от всички страни укрепилите се тевтонци. Великият магистър паднал в битката, прободен от литовско копие. Загинали всички магистри, комтури (управители на области) и други предводители на Ордена. Общите тевтонски загуби били 8 хиляди души, а пленниците – 14 хиляди. Съюзниците загубили 4-5 хиляди души, а 12 хиляди били ранени.

Битката при Грюнвалд пречупила гръбнака на немската агресия на Изток. Орденът загубил влиянието си. През 1457г. чешките наемници от охраната на Малборк предали замъка на полския крал Казимир ІV, просто защото тевтонците вече нямали пари да им платят заплатите. През 1466г. Тевтонският орден се признал за васал на полските крале.

Историците нарекли битката при Грюнвалд „последното голямо сражение на Средновековието“. А двата меча, които тевтонците изпратили преди началото му, и до днес са едни от най-важните исторически символи в Полша и Литва.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title