На 15 февруари 1942 г. британският генерал-лейтенант Артур Пърсивал предал Сингапур на японския генерал Томоюки Ямашита. Това било най-голямата и най-унизителна капитулация в английската история, която довела до пленяването на 80 000 британци, малайци, австралийци и индийци.
Японците се опитвали да демонстрират своята военна мощ. Тяхната 25-та армия на генерал Ямашита, изтощена за 2 месеца сражения и походи в тропиците, била 3 пъти по-малобройна от британските войски. Японците били изчерпали напълно горивото и боеприпасите си. Ако генерал Пърсивал бил проявил поне малко смелост, тогава победители щели да бъдат британците, а не „самураите“. Гарнизонът на Сингапур обаче се предал без никаква съпротива.Репутацията на британците като непобедими воини била унищожена.
Причината било съвпадението на редица психологически и военни фактори. Войските на Британия били готови да се бият до последна капка кръв срещу германците, чиято военна мощ били изпитали на гърба си време на Първата световна война. В Азия обаче ситуацията била напълно различна.
Епохата, в която британските войници и офицери се хранели заедно със своите местни войници, отдавна билa потъналa в забвение. Според модата от XIX век, британците, които не познавали поражение, вярвали в превъзходството на своята нация. Те искрено смятали, че един техен войник лесно може да се справи с 10 японски – още повече в тропическите гори, които били изучавали над 200 години. Вярвали, че японските оръжия и техника са напълно безсилни срещу непобедимия британски флот.
Всъщност военноморската авиация на Япония била страховита сила. Но в онези години европейските военни анализатори единодушно заявявали, че по принцип азиатците не могат да разработят прилични самолети. Предполагало се, че на разположение на самураите има само нелепи копия, които са по-лоши дори от самолетите на Румъния и Полша. Те не трябвало да са пречка за британската авиация. Вярвали, че викът на пиян британски ефрейтор бил достатъчен, за да изплаши и прогони 100 азиатци.
Затова и британските войски прекарвали времето си безгрижно, без да се подготвят за отбрана. Английските офицери пиянствали с дни наред в заведенията, като обсъждали „малоценността“ на индийците, малайците и китайците. Обикновените войници влизали в безпорядъчни сексуални отношения и получавали букет от венерически заболявания.
Бедата се промъкнала неусетно. Англичаните били подлъгани от французите. Те тихо се измъкнали от войната в Азия.
Изведнъж се оказало, че британският флот трябва да защитава самата Англия и в същото време да отбранява средиземноморските комуникации от недисциплинираните, но представляващи сериозна заплаха италианци. Освен това се оказало, че няма откъде да се вземат 8 линейни кораба и тежки крайцери, както и 4 самолетоносача, предназначени за Далечния Изток в случай на битка със самураите. Подобна ситуация възникнала и с няколкостотин брегови и палубни самолети.
На всичко отгоре французите отворили пътя на японците към Индокитай, откъдето те смело се втурнали към Тайланд и създали там авиационни бази. В резултат на това вместо мощен флот и въздушна подкрепа задачата да защитят Сингапур паднала върху 2 вехти линейни кораба и около 100 почти бракувани самолета.
Японците буквално помели тези сили. Генерал Ямашита изпратил 3 дивизии. Те направили десант в Сингапур и се отправили на юг из „непроходимите“ тропици, догонвайки бързо отстъпващите британци.
Японците се отличавали с висок боен дух, почти фанатизъм. По време на десантирането първите японски редици съзнателно навлизали в минните полета – жертвали се, за да преминат онези, които ги следвали.
Британците били пример за точно обратното поведение. Например, Пърсивал не позволил да се изключи токът в Сингапур по време на бомбардировките, защото… на офицерите им било душно да спят без вентилатори.
Не можело да се разчита и на индийците, които съставлявали 50% от армията. Те вече познавали идеите Махатма Ганди и споделяли неговата философия. Нищо чудно, че по-голямата част онези индийци, които били пленени от японците, бързо преминали на тяхна страна.
Съобщенията на разгневения У. Чърчил, който наредил битката за Сингапур да се води до последния войник, нямали никакъв ефект.
Когато японските войски завзели складовете и резервоарите с прясна вода, британците загубили всякакъв шанс. В тази ситуация на Пърсивал не му оставало нищо, освен да изпълни ултиматума на японците: лично да носи бялото знаме, когато отивал да подпише капитулацията на своята армия, и да предаде Сингапур.
