юни 17, 2021
1890 Views

Позорният стълб на Даниел Дефо

Автор:

Авторът на „Робинзон Крузо“ – Даниел Дефо, е роден около 1660 година. Получил религиозно образование, подготвяйки се да стане пастор, обаче вместо това се заел с бизнес, като търгувал с чорапи. Но не особено успешно – покрай търговията писал очерци по икономика, пътувал из Европа, без да преуспее. Главен резултат от предприемаческата му дейност станали дълговете, като дори задлъжнял на собствената си тъща, а през 1692 г. окончателно фалирал.

В средата на 1680-те години Дефо станал известен като памфлетист. През 1690 г. започнал работа във вестник „Атински Меркурий“. В своите брошури той подкрепял новия крал Вилхелм (Уилям) III Орански, а след сатиричния му памфлет „Да се родиш англичанин“ самият крал го забелязал. Присмивайки се на аристократите, които обръщали твърде много внимание на холандския акцент на монарха (който бил холандец по произход), Дефо се проявил като твърд поддръжник на Вилхелм.

Портрет на Даниел Дефо в стила на Годфри Нелър. Снимка: Уикипедия

Ала благоприятният период в биографията на писателя бързо приключил. През 1702 г. Вилхелм III внезапно починал – фрактура на рамото, получена при конна езда, се усложнила от белодробно възпаление. Дефо се оказал в опозиция на новата кралица – Ана Стюарт (упр. 1702-1714).

В края на 1702 г. в Лондон се разпространил анонимен памфлет, озаглавен „Най-лесният начин за справяне с дисиденти“. Памфлетът, привидно прославящ кралица Ана, всъщност бил активен призив за решителни действия срещу нея. Затова държавният секретар на Южния департамент (бъдещото Министерство на вътрешните работи) Даниел Финч, 2-ри граф Нотингам, получил указание от кралицата да намери автора на памфлета и да го арестува.

Да се открие авторството на Дефо не било трудно и станало ясно, че нищо добро не го очаква. Той изпратил съпругата си при Финч, за да се ориентира в ситуацията. В разговор с жената Финч няколко пъти повторил: „Нека се предаде!“. Дефо разбрал, че с памфлета си е обидил твърде много високопоставени лица, и продължил да се крие, но за залавянето му обявили награда. Бързо го намерили и откарали в затвора „Нюгейт“.

Той бил обвинен в подстрекателство към бунт, публикувано в пресата. Като разбрал, че го заплашва най-сериозно наказание и никой няма да се застъпи за него, Дефо се опитал да преговаря. В разговори с Финч попитал няколко пъти какво да  направи, за да изкупи вината си. Бил готов да отиде да служи в Европа, да поддържа малка военна част за своя сметка – но в крайна сметка го освободили от затвора под огромна гаранция от 1500 лири-стерлинги (няколко години комфортен живот). Една трета от сумата заплатил самият писател, две трети – негови приятели. Чакал го съд.

Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г., линогравюра на Джеймс Армитидж. Снимка: Уикипедия

В съда писателят бил защитаван от приятеля си Уилям Кълпепър. Още в самото начало адвокатът разбрал, че процесът не може да бъде избегнат, но се опитал всичко да мине по опростена процедура. В резултат Дефо бил осъден на три дни стоене до позорния стълб и 134 лири глоба.

Стоенето до позорния стълб като форма на наказание се появило в Англия през ХІІІ век. Отначало с позорен стълб наказвали дребни престъпления. Стоенето до него било обществено порицание и унижение. Престъпникът бивал окован и престояването в една поза дълги-дълги часове само по себе си било доста мъчително. При това тълпата можела да хвърля кал, мръсотия и понякога камъни по осъдения. Поведението й обикновено зависело от тежестта на престъплението и обществения резонанс. В някои случаи извършителят бивал пребит до смърт.

По Дефо, който стоял три дни до позорния стълб, хвърляли кал и гнили плодове – но имало хора, които му носели цветя и пиели за негово здраве. Въобще, общественият отзвук се оказал съвсем не такъв, какъвто очаквали преследвачите на Дефо.

След позорния стълб глобата от 134 лири била платена от партията на торите. Председателят на Камарата на общините (долната камара на парламента) Робърт Харли от тази партия решил, че това ще бъде най-добрият начин да спечели Дефо на своя страна.

Страница 9 на първото издание на „Робинзон Крузо“, 1719. Снимка: Уикипедия

Сметките му се оправдали – от 1703 г. писателят започнал да работи за Харли. Освен всичко друго, той направил много за реформиране на британската разузнавателна служба, като създал мрежа от така наречените „агенти за влияние“. А през 1719 г. публикувал книгата, която обезсмъртила името му – „Робинзон Крузо“.

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup