Известно е, че доста хора на изкуството са суеверни и за да се спасят от „уроки“, използват различни амулети и талисмани. Такъв бил и прочутият руски оперен певец Фьодор Иванович Шаляпин. В музея му в Санкт-Петербург може да се види един знаменит портрет от прочутия художник Борис Кустодиев: Шаляпин в кожено палто и шапка от бобър позира на фона на празненства по случай Заговезни. В лявата си ръка държи бастун, а върху кутрето на дясната, притисната към гърдите, ясно личи пръстен. С този пръстен е свързана цяла история, в която има и „българска следа“.
Пръстенът бил знаменита вещ и Шаляпин много държал на него. Някога той принадлежал на Петър Велики и бил осветен от самия патриарх на цяла Русия. Певецът вярвал, че онзи, който го носи, няма да има проблем с напредването на възрастта и ще запази гласа си. Пръстенът е направен от полускъпоценен камък карнеол в златно гнездо, а върху камъка е гравирана фигура на светец, покланящ се пред кръст. Отстрани има два диаманта. Шаляпин искрено вярвал, че пръстенът е талисман за гласа му. През 1922г. той бил на гастроли в чужбина и не пожелал да се върне в Съветска Русия. Още повече, че тогава го търсели по сцените на най-добрите европейски оперни театри.
В Париж той репетирал заедно с българската певица Илка Попова. Те се познавали добре, пеели заедно в няколко опери: „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Княз Игор“. Попова се подготвяла за премиера на операта „Фаворитката“. За нещастие, точно в този период гласът на вече немладата певица започнал да се променя. Тя се притеснявала ужасно, че може да изпее нещо фалшиво на сцената. На депресията й не могли да помогнат нито лекари, нито психолози, нито вокални педагози. Тя споделила проблема си със своя стар приятел и колега (някои твърдят, че между тях имало и любовни отношения). Шаляпин веднага свалил пръстена си и казал: „Това е моят пазител на гласа, нека послужи и на вас“. След което го поставил на пръста й. Чудото се случило – гласът на певицата се възстановил, а публиката няколко пъти я извикала на бис. След това тя редовно молела Шаляпин да й дава пръстена преди поредното представление. В края на краищата, след като завършил кариерата си поради преклонна възраст, той й го подарил.
След смъртта на Шаляпин Илка Попова, вече в напреднала възраст, подарила пръстена в знак на благодарност на журналиста-музиколог Марин Бончев, който й помогнал да напише автобиографична книга. В мемоарите си Бончев пише как веднъж го дал на Анна Томова-Синтова, когато трябвало да пее в Берлинската опера в „Отело“ на Верди. За певицата изявата имала голямо значение, защото това бил официалният й дебют. Неуспехът можело да се окаже фатален. Бончев разказал историята на пръстена и тя си го сложила. Нейната Дездемона очаровала всички – и специалистите, и публиката.
Разбира се, няма нужда да се търси мистика в тези истории. Медицината отдавна познава ефекта „плацебо“. Например, на тежко болен човек дават хапчета от обикновено нишесте и му казват, че това е чудодейно лекарство. В резултат на внушението, организмът му се настройва за излекуване – и то настъпва. Вярата винаги лекува.
Все пак, някои хора действително смятат, че тук разковничето е в карнеола на пръстена. Този камък съдържа неголямо количество радиоактивни изотопи, които имат положителен ефект върху защитата на имунната система на човека.
Марин Бончев оставил пръстена на съхранение в Българската народна банка. През 2002г. в медиите излезе съобщение, че е изваден оттам и предложен за продажба – но няма информация тя да се е състояла. Така че, ако не е продаден, „вълшебният пръстен“ на Шаляпин все още се пази в България.
