background img
юли 30, 2017
835 Views

Как се появили вестниците

Автор:

Днешните вестници уверено навлизат във виртуалното пространство – макар все още много хора да предпочитат традиционните хартиени издания. Сутрешният вестник с кафето и закуската винаги е бил символ, че човек се интересува от околния свят и чувства пулса на събитията.

Хората започнали да търсят и публикуват източници на информация от древни времена. През 59 пр. Хр. Гай Юлий Цезар, тогава консул на Римската република, наредил да се окачват на обществени места информационни дъски, облети в гипс. Наричали ги Acta diurna populi Romani („Всекидневните дела на римския народ”). Всички важни новини се изписвали на тези бели дъски с черни букви. На първо място – протоколи от заседанията на Сената, известия за назначаване на длъжностни лица, съобщения на пълководци, лична информация за погребения, пожари, празници. После започнали да преписват тази информация от дъските върху свитъци или малки дъсчици и да ги доставят на знатните граждани директно по домовете им.

Вестниците в по-обичайната им за нас форма се появили най-напред в родината на хартията – Китай. Приблизително към 911г. (според други източници – още през VІІІв.) там започнали да публикуват периодичното издание „Цзин бао“ („Столичен вестител“). Печатал се по много проста технология – върху дъска изрязвали йероглифи, после ги намазвали с туш и правели пряк отпечатък върху хартия. По този начин не можело да се отпечата голям тираж, защото дъската бързо се износвала – но пък и читателите на първите вестници не били кой знае колко много.

Така или иначе, традицията да се отпечатват и разпространяват информационни листове укрепнала. През 1366г. в Китай се издавал многотиражен официален вестник, в който се съобщавало за действията на правителството, промените в администрацията, както и за значими събития – например глад или наводнения.

Европейските вестници имат собствена, напълно самостоятелна история. С развитието на търговията и занаятите се разширявали връзките между градовете и държавите. Особено се нуждаели от разни сведения държавниците, търговците и банкерите (лихварите). В Средновековието бурно процъфтявала Венецианската република, която търгувала практически със всички, била център на търговията с роби – включително роби-християни, а нейни представители и дипломати сновяли по цял свят. Именно там през XVI-ти век се появили първите кантори за събиране и анализ на информация – прототипи на днешните информационни агенции. Появила се и нова професия – „писач на вести“.

Гражданите можели да ползват тези вести срещу специално плащане. Важните съобщения се окачвали по площадите в ръкописен вид. Четяли ги на глас, за което вземали от слушателите дребни монети – „газети“. При желание  такъв лист можело да се купи. Така и го наричали – „Ла газета деле новита“ („Газета за новини“). Оттук се появило и другото значение на думата „газета“, което днес е познато в цял свят като „вестник“.

В Германия ръкописен вестник издавали най-големите лихвари (банкери) на XVI-ти век – Фугерите. Той излизал редовно и имал репортери във всички големи градове на Европа. Професионални преписвачи съставяли вестника от писма и различни съобщения. Срещу заплащане го доставяли на заинтересовани лица.

След възникване на книгопечатането, издателското дело преживяло бурен разцвет. Първият печатен вестник бил немският Relation, издаван в Страсбург от печатаря Йохан Каролус. Най-старият вестник, който е запазен, се наричал „Авизо“. Издаден е през януари 1609г. в германския град Волфенбютел.

Първият печатен вестник – немският Relation

В Париж лекарят и печатар Теофраст Ренодо отначало основал първата справочна кантора, а на 30 май 1631г. издал и първия  брой на вестник La Gazette в 4 страници. Това издание вече напълно приличало на днешните вестници. Освен това, Ренодо издавал и приложения към вестника – праобрази на днешните списания. Тиражът на вестника първоначално бил 1200 екземпляра. Той излизал почти 300 години. През 1762г. бил преименуван на „Газет дьо Франс“ с подзаглавие “Официален орган на кралското правителство”.

Първите вестникари веднага оценили предимствата на медията и внесли в нея познатите ни днес характеристики. Публикували се не само новини, но и най-различни фантастични истории, дори стихотворения. През 1657г. английски вестник публикувал първото рекламно съобщение. Скоро самият крал Чарлз ІІ поместил частна обява за изчезването на любимото му куче. Половин век по-късно Даниел Дефо поставя началото на политическата журналистика, като основава седмичника “Преглед на държавните дела.”

По публикациите във вестниците може да се проследи и съдбата на някои исторически личности. Така например, през 1673г. френски вестник съобщил за смъртта на капитана на мускетарите, паднал на бойното поле при обсадата на Маастрихт: “По никакъв начин не можаха да се избягнат загуби на нашите храбреци. Сред тях беше и господин д`Артанян, убит с изстрел от мускет, заради което кралят (Людовик XIV – б. авт.) тъгуваше много, понеже изпитваше към него голямо доверие и ценеше достойнствата му”. (Според по-разпространената днес версия, д`Артанян загива, понеже е ударен от рикоширало оръдейно гюлле).

Етикети:
Категория:
Uncategorized · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title