Стотици ужасени хора падат от палубите направо в ледената вода. Викове, крясъци, писъци. Корабни офицери напразно се опитват да овладеят ситуацията. Безуспешно. Обезумели тълпи помитат всичко по пътя си към малкото спасителни лодки. Огромият кораб бавно потъва след сблъсъка си с ледена планина…
Всеки, който прочете горното описание, ще реши, че става дума за „Титаник“. Наистина, историята е подобна.
Подобна – но не е същата. И въобще не описва корабокрушението на „Титаник“. Дори може да се каже, че описва нещо, което никога не се е случило…
На 26 октомври 1896 г. в нюйоркското издателство „Арчибалд Уелш и Ко“ един пенсиониран морски капитан – Морган Робъртсън, донесъл ръкопис на роман със заглавие „Безсмислие“ (Futility). След известно колебание издателството се съгласило да отпечата ръкописа – което и станало през 1898 г. Уви, романът нямал успех и 14 години събирал прах в складовете.
Но през 1912 г., вече в огромен тираж и с променено заглавие – Futility, or the Wreck of the Titan („Безсмислие или Гибелта на „Титан“), именно той спасил издателството от финансов крах.
Причината била, че измислените обстоятелства на корабокрушението и описанията на парахода „Титан“ от романа съвпаднали като две капки вода с реалната трагедия на кораба „Титаник“ на 12 април 1912 г.
Богатата фантазия на Морган Робъртсън се оказала кошмарно пророчество за корабокрушението, което съвпаднало в невероятни подробности с описаното в романа.
Имената на параходите:
– измисленият – „Титан“;
– истинският – „Титаник“.
Брой на комините:
– „Титан“ – 4 комина;
– „Титаник“ – 4 комина.
Брой винтове: и двата кораба имат по 3 винта.
Дължина:
– „Титан“ – 260 м;
– „Титаник“ – 268 м.
Максимална скорост: по 25 възела и при двата парахода.
Мощност на парните машини:
– „Титан“ – 50 000 к. с.;
– „Титаник“ – 55 000 кс.
Водоизместимост:
– „Титан“ – 70 хил. тона;
– „Титаник“ – 66 хиляди тона.
Разбира се, можем да допуснем, че Робъртсън, като морски капитан, е изучил технологиите на корабостроителната промишленост по свое време и съответно е описал кораб, произведен в съответствие с максималните нейни възможности.
Но, как може да се обясни, че съвпада времето на катастрофата – месец април?
И мястото – северната част на Атлантика, докато обикновено маршрутите на „Синята лента“ минавали доста повече на юг?
И причината: сблъсък през нощта с айсберг поради прекалено висока скорост? Също и последицата от сблъсъка – пробив на десния борд?
Отначало романът нямал успех – но, когато се случила трагедията с „Титаник“, светът бил шокиран. Наричали Робъртсън „дявол“, „зъл гений“, „черен пророк“, „вестител на нещастие“, а книгата – „прокълнато писание“. Но тя далеч не била единственото предсказание за трагедията.
Американският психиатър Ян Стивънсън е събрал 19 случая на различни предупреждения за катастрофата, направени 2 седмици преди нея във Великобритания, САЩ, Канада, Бразилия.
Например, на 10 април, в деня на тръгването на кораба, американският парапсихолог Терви предупредил, че „голям кораб ще потъне след 2 дни“. Той изпратил писма до различни хора, включително до мисис Й. де Стейджър – което било публикувано вече след катастрофата, на 29 юни 1912 г.
Когато „Титаник“ преминавал покрай остров Уайт, семейството на Джек Маршал го наблюдавало от покрива на дома си. Мисис Маршал внезапно се вкопчила в ръката на съпругата си и започнала да вика: „Корабът ще потъне! Той няма да стигне до Америка! Виждам стотици хора, които потъват в ледената вода! Спасете ги!“
Но, както е добре известно – малцина вярват на последователите на древната пророчица Касандра.
