Преживяванията близки до смъртта (ПБС) са спорен феномен, за който свидетелствуват много хора, съживени след клинична смърт. Често потърпевши разказват за такива състояния след тежки инциденти или по време на операции. Хората разказват, че след спирането на дишането и кръвообращението, изпитват чувство на еуфория и смирение, а някои дори и страх. Други пък твърдят, че духът им напуска тялото и наблюдават себе си. Често се споменават и срещи с починали близки и приятели, а по-набожните са сигурни, че са се срещнали с Всевишния. ПБС най-често се описва като пътуване през тунел към ярка светлина.
Не е чудно, че по въпроса се водят много спорове. Тези със силни религиозни вярвания придават на феномена религиозно значение и го обявяват като доказателство за съществуването на живот след смъртта и Бог. От научна гледна точка обаче за ПБС има доста добро обяснение. Според някои учени мозъкът е отговорен за тези преживявания. Поради недостиг на кръв и кислород, той преминава в защитен режим, за да се предпази от трайни увреждания или като подготовка за неизбежна смърт. Образите, които виждат тези хора са генерирани от мозъка по спомен. Чувството за еуфория би могло да е в резултат на състоянието на дълбок сън.
Докато мозъкът продължава да изключва се появяват и ярките образи. Светлината в края на тунела е може би най-старият ни спомен – моментът на раждането.
Тези преживявания не могат да бъдат доказани от днешната наука. Много хора, изпадали в клинична смърт, не са ги изпитвали. От друга страна има невярващи пациенти, които описват подобен феномен.
Известни личности като Елизабет Тейлър, Шарън Стоун, Доналд Съдерланд, Бърт Рейнолдс, Джордж Лукас, Ози Озбърн открито са говорили за техните ПБС.
