Въпросът как Екатерина Велика взема властта е един от най-важните в историята на Руската империя през XVIII век, защото отговорът му не е просто „чрез преврат“. Тя взема властта чрез внимателно натрупване на позиции в двора, чрез използване на дълбокото недоволство срещу Петър III, чрез подкрепата на гвардията и чрез светкавично политическо действие в решителния момент. Превратът от 1762 г. е класически пример за това как в Русия на епохата на дворцовите преврати тронът можел да бъде спечелен не само по право на наследство, а чрез съюз между армейски елит, придворни кръгове и силна лична политическа интуиция.
Русия в началото на 1762 г.
Когато през януари 1762 г. Петър III се възкачва на трона, Русия вече е велика сила с огромен военен престиж след Седемгодишната война. Но новият император много бързо разклаща подкрепата си. Най-голямо възмущение предизвиква рязката промяна във външната политика: Петър прекратява победоносното руско участие срещу Прусия и фактически се ориентира към съюз с Фридрих II. За руските офицери и част от елита това изглежда като унижение на вече спечелената военна слава.
Това е първият ключ към въпроса как Екатерина Велика взема властта. Тя не прави преврат в момент на стабилно и харесвано управление, а в момент, когато императорът вече е успял да отчужди важни групи. Петър III не само изглежда политически неуместен; той започва да изглежда опасен за интересите и честта на самата империя. Именно това прави възможно толкова бързото прехвърляне на лоялност към Екатерина.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
