Президентът на САЩ, който и да е той, обикновено е един от най-влиятелните хора в света. Обаче, да се ръководи супер-държава е не само трудно, а и опасно. Но кой би помислил, че основната заплаха за президентите на САЩ идва не от терористи – а от стар индиански шаман?
През 1810г. генерал Уилям Харисън получил заповед от президента да прогони всички индианци от територията на днешния щат Индиана. В неравните битки индианците били победени. Прочутият вожд на шайените – Текумсе, изпратил в лагера на Харисън неколцина пленени американски войници, като им заповядал да му предадат индианско проклятие. Според легендата, то гласяло, че Харисън, който се гласял да бъде кандидат за президент, не ще бъде избран от първи път, но когато това стане, веднага ще умре. И след него всеки президент на САЩ, избран през годината, която се дели на 20, ще умира преди изтичането на мандата.
Предполагаем портрет на Текумсе
След победите си над индианците Харисън става много популярен в Америка. През 1836г. се кандидатира за президент, но губи. Ала на следващите избори побеждава. На 4 март 1841г. той трябвало произнесе реч при встъпването си в длъжност. Времето било студено и ветровито, но Харисън, който бил вече 68-годишен, решил да покаже, че е все така непреклонен, както по време на битките с индианците. Той излязъл на балкона без палто и шапка – и речта му била най-дългата в историята. Два дни по-късно легнал с тежка простуда, която се развила в пневмония и плеврит, а след това се получило и отравяне на кръвта. На 4 април Харисън починал.
Когато дошло време за втората смърт на президент според индианското проклятие – 20 години по-късно, изборите били спечелени от Ейбрахам Линкълн. Той оцелял през първия си мандат – макар през февруари 1861г. да бил извършен атентат срещу него. През 1864г. Линкълн спечелил втори президентски мандат – но на 14 април актьорът Джон Бут го застрелял в главата по време на театрално представление.
Следващият срок за изпълнение на индианското проклятие бил през 1880г. – тогава президент на САЩ станал Джеймс Гарфилд. На 2 юли 1881г. Гарфилд бил прострелян в гърба от Чарлз Гито на гарата във Вашингтон. Раната изглеждала несериозна, но Гарфилд пострадал от неквалифицирано лечение. Лекарите не успели да отстранят куршума, който бил проникнал плитко и далеч от жизненоважни органи. Освен това, бъркали в раната с пръсти и инструменти без никаква дезинфекция. В резултат на това, Гарфийлд развил сепсис и гангрена, а сърцето му не издържало. На 19 септември той починал от инфаркт. Именно тогава за пръв път жълтата преса си спомнила за проклятието на Текумсе.
Още 20 години по-късно – през 1900 г., за втори мандат бил преизбран Уйлям Маккинли. На 6 септември 1901г. по време на Панамериканската изложба той бил застрелян от анархиста Леон Шолгош.
Краят на следващия гибелен период от 20 години бил през 1920 г. Тогава изборите били спечелени от Уорън Хардинг. И пак, в съответствие с проклятието, по време на обиколка из страната и преди края на мандата – през 1923 г., Хардинг се почувствал зле. Два дни по-късно президентът починал в стаята си, според официалната версия – от инфаркт. След това дошъл ред на Франклин Рузвелт. Тук индианското проклятие се задействало особено прецизно – то изчакало 1940г., когато Рузвелт спечелил трети мандат и точно на следващия, четвърти мандат, на 12 април 1945г. президентът починал от мозъчен кръвоизлив.
Следващият зловещ срок дошъл през 1960г. Президент станал Джон Кенеди. Той бил застрелян от Ли Харви Осуалд на 22 ноември 1963г.
Така 7 президенти на САЩ, съответстващи на условията, поставени от Текумсе, умрели на поста си – някои от ръцете на убийци, други по стечение на обстоятелствата. Дотук проклятието действало неумолимо. Вероятно, то било познато и на специалните служби, и на самите президенти. Но функционирало с точността на убийствен часовник.
През 1980г. за президент бил избран Роналд Рейгън. На 30 март 1981г., на излизане от хотел „Хилтън“, Джон Хинкли изстрелял 6 куршума по него. Били ранени трима от съпровождащите президента, а Рейгън – улучен в гърдите. Но сега проклятието на Текумсе не проработило. Президентът бил опериран и оцелял. Рейгън умира от болестта на Алцхаймер, но много по-късно – през 2004г.
През 2000г. президент станал Джордж Буш-младши, но и той избегнал зловещата орисия, носена от проклятието. Четвъртият самолет на терористите на 11 септември 2001г., насочен към Белия дом, не достигнал целта си. А на 10 май 2005г. гранатата, хвърлена от Владимир Арутюнян по трибуната, на която стояли президентите на САЩ и Грузия, не се взривила.
Така, неприятностите за лидерите на САЩ на всеки 20 години продължавали – но, може би, силата на проклятието е отслабнала. Макар че, ако Рейгън е бил ранен по същия начин през ХІХ век – това е щяло да бъде смъртоносно.
Или пък просто професионализмът на президентската охрана е нараснал. Така или иначе, наближава 2020г. Какво ли ще се случи тогава с американския президент – който и да е той?
