През Средновековието и чак до края на ХІХ-ти век разводът бил почти невъзможен. Достатъчно е да си спомним “Ана Каренина”. Независимо от заплетените взаимотношения, героинята в романа просто няма как да излезе от тази сложна ситуация по начина, който днес се смята за нещо наистина приятно, но все пак напълно възможно, като се извършат няколко формални процедури – развод. Преди векове обаче се изисквало специално църковно разрешение – а и обществото като цяло гледало с лошо око на разведената жена, която се ползвала с крайно негативна репутация. Това било една от причините да се търсят легитимни начини за тази забрана.
Англичаните намерили изход в продажбата на съпругата. Мъжът, който искал да се отърве от втръсналата му жена, връзвал каишка около шията, ръката или кръста на съпругата си и организирал публичен търг по всички правила на аукционните продажби. Жената преминавала в собственост на онзи, който давал най-високата цена. Всяка процедура за покупо-продажбата имала установена и регламентирана форма – съпругът извеждал жена си на площата, вързана с каишката, карал я да се качи върху подиум, за да бъде добре огледана от евентуалните купувачи – след което започвало наддаването.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
