Чували ли сте за Агафия Ликова? Отшелничката прекарала целия си живот в сибирската тайга. Жената, която живяла в лишения заради убежденията на баща си, които по-късно възприела с дълбока отдаденост. Нека ви разкажа за нея. Агафия била най-малкото дете в семейството на старообрядеца Карп и неговата съпруга Акулина. Семейството на Карп било голямо: той и съпругата му Акулина имат син Савин, дъщеря Наталия. По-късно се раждат втория му син Дмитрий и Агафия.
Като най-малките деца, родени по време на изолацията, те не познавали друг свят освен този – това, което знаели било от историите на техните родители. Така се образувало тяхното самосъзнание и вярвания. За съществуването на Ликови разбираме едва в началото на 80-те години – благодарение на журналиста Василий Песков. Историята им става новина номер едно в целия Съветски съюз.
Прочетете историята на семейството на Карп Ликов в първата част на статията.
Но нека се върнем на Агафия – тъй като членовете на семейството и един по един били достигнати от смъртта, младата Агафия живяла с баща си Карп в продължение на седем години, докато и той не починал на 16 февруари 1988 година. След смъртта му, тя се свързала с роднините си, но не с особен успех – те определено не искали да са част от този отшелнически живот. Затова 2 години по-късно, през 1990 г. Агафия Ликова се преместила в староверски женски манастир, принадлежащ към параклиса на съгласието, и преминала през ранга на „прикритие“ (монашески обет). За жалост вярванията на жената били в дълбок разрез с тези на монахините, което я довело да напускането на манастира след няколко месеца, позовавайки се на болест и идеологически различия с монахините от параклиса на съгласието.
От този момент нататък Агафия живее като отшелничка на същото място като преди. Нейната история е станала дотолкова популярна, че по същото време започнали да я посещават пътешественици, журналисти, писатели, представители на религиозни общности от различни религии. Дори е имала манастирски послушници, доброволци, за да помагат в домакинството.
Тя е поддържала връзка с местните власти и често е искала помощ. Въпреки, че отшелничеството е разположено на територията на Хакасия, бившият губернатор на съседната област Кемерово, Аман Тулеев, който срещнал Агафия през есента на 1997г. я наричал “кузбакиня” и по нейна молба многократно е нареждал да се доставя всичко необходимо за отшелничката, включително и медицинска помощ. Отговарящия за Ташталовския регион в Кемеровска област, Владимир Макута също е помагал на Агафия като многократно е летял в тайгата с хеликоптер заедно с журналисти. В знак на благодарност към отговорника на региона, тя е ушила собственоръчно риза, която му подарила, а за размерите твърди, че е взела “на око”.
В края на миналата година заради недостиг на продукти отшелницата се свързва с “Голямата земя” с молба за помощ.
Всъщност живота на Ликова е доста интересен – много хора са готови да помогнат на отшелничката. Така съдбата отвежда “послушницата” Надежда при Агафия, която водила заедно с нея 5-годишен живот в изолация. Тя помагала на Ликова в тайгата, но след изминаването на тези 5 години, получила писмо от майка си, която я молила да се върне. Всъщност историята на Надежда също е доста интересна – когато отишла при Агафия, тя била в дълбока депресия и именно престоя в тайгата и помогнал да я преодолее. Точно там тя открила природолюбителя Сергей Усик, който по-късно станал неин съпруг. Затова и била толкова благодарна на отшелничката. И до днес Надежда си спомня, че когато приела молбата на майка си да се прибере у дома, първоначално Ликова не я пускала, а след това няколко години е била сърдита. След Надежда, Агафия имала нужда от нова помощница.
Прочетете историята на семейството на Карп Ликов в първата част на статията.
Тогава се отзовала алтайската фотографка Светлана Казина, която публикувала пост за намирането на нов помощник на Агафия. Много потребители на социалните мрежи били на мнение, че подобна жена не заслужава толкова голямо внимание. Постът гласял следното: “Жената трябва да бъде със стоманени нерви, да харесва селският начин на живот. Да харесва дивата природа и да не се плаши от старинните вярвания на Агафия.” Лошият отзвук обаче принудил Казина да изтрие обявата, тъй като много журналисти също застанали против Агафия и превърнали историята на отшелничката в поредната комерсиална новина с лоша слава.
„Много хора ми пишат и ми се обаждат, дори не знам откъде са узнали моят номер. Главно това са хора, които не искат да отидат в тайгата, както и репортери, търсещи да направят скандален репортаж. Аз премахнах обявата. Но обезателно ще се намери човек, който все пак я е прочел.”
Светлана Казина допълва, че за сега Агафия Ликова официално има помощник, тъй като вече не може да се грижи сама за всичко – все пак през април тя ще навърши 75 години.
Нека поговорим малко и за вярванията на Агафия. Следвайки примера на православното учение, Агафия Ликова смята, че самотният живот далеч от човешката цивилизация спасява душата и тялото. За някои това са доста крайни убеждения, други пък подкрепят нейните вярвания. Тя била кръстена в параклиса на съгласието на староверците и приучена на църковните правила, съществували в Русия преди църковния разкол от седемнадесети век. През 2011 г. Агафия Ликова се обръща към ръководителя на Руската православна старообрядческа църква, митрополит Корнилий (Титов) с писмо, в което иска да се присъедини към църквата. Молбата и получава положителен отговор.
Подобно на баща си Карп, Агафия също отхвърля всички културни и ежедневни нововъведения, които се появяват в Русия от дните на император Петър I до днес. Въпреки това, Ликова не признава някои от забраните, съществували сред староверците-безпоповци. Например в семейство Ликови основната храна били картофите – в някои течения на староверците, използването им е строго забранено.
Въпреки бягството от света и аскетизма, Ликова не признава безоповското учение за царството на духовния антихрист и изчезването на свещеничеството (църковната йерархия). Тя е на мнение, че „ако свещеничеството се прекрати, то с нас е свършено. Ще ни удари гръм, който ще сложи край на света такъв какъвто го познаваме.” Според нея свещеничеството е единственото, което ще остане до второто пришествие на Христос.
Още по времето когато новината за откриването на семейство Ликови гръмнала в медииите имало широк отзвук от хората. По времето на Съветският съюз, се появили доста публикации, които обвинявали Ликов в религиозен фанатизъм и невежество. За много хора дъщеря му не е по-различна. Днес образът на Агафия Ликова се е превърнал в изключителен феномен във връзка с това докъде могат да достигнат човешките възможности, както физически, така и духовни. В очите на руснаците, най-малката дъщеря на Карп се е превърнала в един от символите на старообредците.
Вижте и видеото с историята на Агафия Ликова. Видеото е много интересно, в него ще може да разберете още много неща за нея. За съжаление, видеото няма български субтитри, но в него се говори на руски и е със субтитри на английски.
Автор: Божидара Иванова
Прочетете историята на семейството на Карп Ликов в първата част на статията.