background img
ян. 8, 2018
4482 Views

Проектът “Мавзолей” – машина за манипулиране на психиката

Автор:

През януари 1924 г. умрял основателят и вождът на болшевишка Русия – В. И. Ленин. Било взето решение тялото му да бъде балсамирано.

Но откъде изникнала толкова странна идея? Какво се крие зад най-странния паметник, построен през съветската епоха? Официалната версия гласи, че след смъртта на Ленин се получили хиляди писма в Кремъл с молби тялото на великия човек да бъде запазено за вековете. Проблемът е обаче, че в архивите не е открито нито едно такова писмо. Обикновените хора предлагали просто споменът за Ленин да бъде увековечен в грандиозни паметници.

В. И. Ленин

Образованите хора от самото начало на болшевизма си задавали следния въпрос: откъде в една атеистична държава се появила такава страст към окултното? Болшевиките не насърчавали религията, затваряли църкви, разстрелвали монаси и свещеници. А после, вместо християнски храмове, построили зикурат – силно напомняне за религията и мистичните загадки на управляващите елити в древния Вавилон. Дали имало някаква невидима връзка между комунизма и окултните ритуали на древността?

Има доста статии за особеното чувство, което изпитват всички, озовали се в близост до мавзолея или вътре в него. Но какво създава това усещане и откъде възниква то? Мнозина изследователи изказват мнение, че мавзолеят представлява форма на психотронно оръжие.

От гледна точка на месопотамската мистика, тялото на Ленин прилича на терафим – идол, използван за окултни нужди. Мавзолеят е проектиран от архитекта Шчусев, който никога не бил строил подобни сгради. Самият той разказвал, че през 1930 г. бил инструктиран да пресъздаде в камък точната форма на дотогавашния дървен мавзолей. За 6-те години, изминали от смъртта на Ленин, образът на тази структура станал известен на целия свят, затова съветското правителство решило да не променя външния му вид.

Несъмнено и терафимът, каквото всъщност представлява мумията в мавзолея, предизвиква доста въпроси. В статията на народния комисар (министър) на здравеопазването Семашко “Как и защо умря Ленин?” има едно интересно заключение:

“Когато отворихма мозъка на Владимир Илич, бяхме изненадани не от това, че е умрял (не е възможно да се живее с толкова увредени кръвоносни съдове), а как въобще е живял: голяма част от мозъка вече е била поразена, а той четеше вестници, ходеше на лов… ”

Ленин наистина би трябвало да бъде жив труп, практически неподвижен заради парализата, неспособен да мисли, възприема, говори и дори да вижда. В същото време, приблизително от средата на лятото на 1923 г., здравето на Ленин се подобрило толкова много, че лекуващите лекари смятали, че не по-късно от лятото на 1924 г. ще се върне на работа… И се появява въпрос: какво е контролирало тялото на лидера, чийто мозък бил почти изключен?

За да си отговорим, трябва да проучим какво интересувало болшевишките специални служби. Техният интерес към окултизма възниква веднага, щом болшевиките идват на власт – през 1918 г. Още тогава ЧК обърнала внимание на руския учен, журналист, мистик и окултист Александър Барченко, който припечелвал с изнасяне на лекции пред революционните моряци. На една от тези лекции присъствал чекистът Константин Владимиров (Яков Блюмкин), който внимателно разглеждал оратора. Няколко дни по-късно Барченко бил извикан в ЧК. Там му направили предложение, на което не се отказва. Сред хората, които говорили с учения, бил пак Яков Блюмкин. Освен „Янкел Хершел“ и „Константин Владимиров“, той имал още едно, четвърто име – лама Симха. Въобще, Яком Блюмкин е свързан с най-тайнствените страници на болшевизма. По думите на Троцки, той “имаше странна кариера и изигра още по-странна роля”. Бил един от основателите на ЧК, убил германския посланик Мирбах и участвал в страховитите кървави кланета, устроени от болшевиките в Крим през 20-те години.

Борис Бажанов – секретарят на Сталин, който избягал в чужбина, пише за Блюмкин като човек, който можел да си позволи да спори с Троцки (втория човек в партията!) и дори да му дава нареждания.

През пролетта на 1923 г. Блюмкин активно работел с петербургските мистици Александър Барченко и Хенри Мебес. По онова време ГПУ (бившата ВЧК) сериозно се интересувала от проблемите на психическото влияние върху човека и тълпата, от хипнозата и дори от предсказанията за бъдещето. Освен това, известно е, че настолната книга на Ленин била „Психология на тълпата“ от Гюстав Льобон. Търсенията на Блюмкин се контролирали пряко от Дзержински.

През 1923 г., когато управляващата болшевишка върхушка вече била наясно с предстоящата смърт на Ленин, ръководителите на специалните проекти Блюмкин и Бокия изпратили Барченко на Колския полуостров, за да изследва  местното племе лопари, където се наблюдавали състояния, близки до масова хипноза. Фактът бил твърде странен: в страната вилнее глад, икономиката е парализирана – а властите организират екзотична научна експедиция.

Лопарите бързо били забравени, защото Барченко се интересувал повече от друго: езерото Сейдозеро, свещеното място на почти всички племена от Северен Урал до Норвегия. Констатациите на експедицията са частично отразени в архивите й: „От това място се виждаше Роговият остров, където влизат само магьосниците на лопарите. Там лежат еленови рога. Легендата гласи, че ако магьосникът ги раздвижи, над езерото ще се извие буря. В една от клисурите видяхме загадъчни неща: жълто-бяла колона като гигантска свещ, а до нея кубичен камък. От другата страна на планината пещера, недалеч нещо като запечатана крипта…” Всички отбелязвали същата промяна на психическото състояние, каквато по-късно констатирали и около мавзолея – безпричинен страх, световъртеж и гадене.

Дали механизмите, по които действат мавзолеят и древните шамански светилища, са едни и същи? Докато зикуратът на Червения площад съществува, все още има време този проблем да бъде изследван.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title