Легендата за „Летящия холандец“ векове се предавала сред моряците от поколение на поколение. Само мисълта за него предизвиквала страх и несигурност, понякога преминаващи в паника.
Според преданието, екипажът на борда му се опитвал да предаде съобщения за свои близки, които отдавна вече не са между живите. Срещата с него се смятала за много лоша поличба, носеща голяма вероятност корабът, застанал на пътя му, да не достигне пристанището, към което пътувал.
Легендата разказва, че през 1700 г. холандският капитан Филип ван дер Декен (в други версии – ван Стратен) се завръщал с кораба си от Индия, а на борда пътували младеж и девойка, които били сгодени. Капитанът харесал момичето, убил годеника и й предложил да се ожени за самия него. В отговор девойката се хвърлила зад борда.
Когато се опитали да заобикалят Нос Добра надежда (в други версии – нос Хорн), корабът попаднал в силна буря. Но капитанът се заклел, че ще заобиколят носа – дори ако трябвало да плават цяла вечност. В отговор се чул глас от небето: „Така да бъде. Плавай!“
Оттогава ван дер Декен и неговият екипаж станали безсмъртни – но вече не можели да спрат никъде и били обречени да браздят морските вълни до деня на Страшния съд.
В обобщен вид, това е най-разпространената версия на легендата за „Летящия холандец“.
Изследователите на морската история смятат, че в основата й стои реално събитие, което се случило през 1641 г. с холандски търговски кораб. Капитанът му се опитал да заобиколи нос Добра надежда и да намери удобно място за селище, което трябвало да се превърне в транзитен пункт за почивка и попълване на запасите на корабите на известната Ост-Индийска компания.
Силната буря, в която попаднали, не уплашила екипажа и корабът продължил опитите си – но оттогава изчезнал безследно. И оттук вече започнала легендатата…
Има и друг вариант, също доста по-реален. В края на 1770 г. на остров Малта акостирал холандски кораб, чийто екипаж от 23 моряци бил заразен с жълта треска – смъртоносна болест, сходна по проявите си с чумата. Великият магистър на Малтийския орден забранил на екипажа да слиза на брега и корабът отплавал за Тунис – но там вече били предупредени и не го пуснали в пристанището. Същото се случило в Неапол, Франция и Англия. Екипажът бавно умирал и накрая се превърнал в група скелети…
През 1881 г. с „Летящия холандец“ се срещнал британският кораб „Вакханка“, на чийто борд пътувал млад принц. Така или иначе, всичко се разминало. Принцът след време станал крал на Британия под името Георг V. Но морякът, който в момента на срещата стоял на вахта и видял прокълнатия платноход, скоро загинал при нещастен случай.
Митичният кораб-призрак бил срещан дори през XX век. През март 1939 г. го видели много южноафрикански курортисти, които почивали на плажа. За това писали тогавашните вестници по цял свят.
По принцип, са известни немалко случаи, когато в морето са откривани кораби без моряци на борда. Но твърде рядко е намирано убедително обяснение какво точно се случило. Съществуват най-различни версии. От най-екзотични – отвличане от извънземни, преминаване на екипажа в паралелни светове, попадане в зона на смъртоносни ултразвукови излъчвания, до по-реалистични – масово отравяне, епидемия, пиратско нападение.
Но повечето опити за обяснение така и си остават недоказани хипотези. Океанът пази своите тайни – а за нас оставя само легендите…
