ное. 26, 2020
1930 Views

Провадийската солница – единствена по рода си в Европа

Автор:

Още в древността е била позната цената на солта и не случайно тези, които я притежават се смятали за най-богати. Заради богатия добив на сол преди над 6500 години близо до Варненското езеро се появява най-древният намерен досега град в Европа.

Както шеговито се изразавят учените, селището край Провадийската солница е било „монетния двор на Европа“. Тук се е добивало в огромни количества за времето си бялото злато – солта. В провадийските солници в древността са успявали да изкопаят около 10 тона сол годишно. Тя играела роля на разменна монета. Цената на солта била неизмерима. Точно заради това всеки искал да я притежава. Тя е била в основата на немалко войни.

Разкопки в провадийската солница. Уикипедия

През 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. тук се е намирал най-старият център за добив на сол на стария континент. Постепенно той се превръща в най-древният град в Европа. Градът се обособява като търговско и културно средище. От 2005 г. насам край Провадия се извършват разкопки от учени от БАН и Историческия музей в града, а учени от Оксфорд се ангажират с датировката на селището.

В експедициите участват и много експерти от Германия, Сърбия, Япония, а ръководител на тези проучавания е археологът проф. Васил Николов. Древният град е бил укрепен с невиждани за времето си каменни стени. Те били дебели 2 метра и високи 3 метра. Тези укрепления са най-ранните и най-масивни от праисторичския период, известни до момента в цяла Европа.

Стените са били строени с жълта глина, която е запазена така добре, че е трудно да се предположи, че е правена преди толкова хилядолетия.

Причината древното селище да е опасано с такива здрави стени е солта. Солницата, като производствен център от времето на първата европейска цивилизация, е изключително важна. Това е единственото находище в огромна територия – от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Босна. Солта е стратегическа суровина. Добивът ѝ е изключително важен и хората е трябвало да пазят производството.

Всичко, което било произвеждано, се скривало или се складирало зад непристъпните каменните крепостни стени. Със солта е търгувано на дълги разстояния, според проф. Васил Николов.

От направени изследвания на обекта се предполага, че в града са живели приблизително 450 души в периода между 4700 и 4200 г. пр. н.е. Това е 1500 години преди раждането на гръцката цивилизация.

Вече е ясно, че през V хилядолетие пр. Хр. районът се е наложил като решаващ икономически фактор в тази част на Европа. Солните „кюлчета”, използвани като парични средства, достигали на доста далечни разстояния. Така местното население си гарантирало неметни богатства и охолен живот. Според намереното при разкопките, може да се твърди, че селището по това време вече е било застроено с красиви и функционални двуетажни къщи. Градът от едната страна имал производствен център за сол, от другата – религиозен център с ямно светилище, а наскоро край него бе разкрит некропол – мястото, където са били погребвани мъртвите.

При проучването на две къщи, едната от които е била на два етажа, с площ 400 квадратни метра е намерена малка керамична фигурка, която е уникална по рода си. Учените я оприличват на маска. Тя притежава нещо средно между антропо- и зооморфни черти, няма уста. Категорично е свързана с мъжкото начало.

Фигурката, намерена в провадийската солница.

Не е ясно за какво е била използвана маската. Има двете дупчици в горната част и се предполага, че е висяла на стена или е била капак на керамичен съд, който се е вдигал и спускал.

Заради солта, която е била много по-скъпа и от златото, жителите на града са били подложени на непрекъснати набези. Това се доказва с намерените повече от 500 върха на стрели от кост.

Честите нападения накарали местните да проявят въображение и да развият до съвършенство своята инженерна и военна мисъл. Те издигат крепостни стени, каквито няма в Европа по това време. Каменният кожух укрепвал склона на селищната могила и пречел на придвижването на врага. За допълнително затруднение, са издигнати и радиални стени, които са уникални по рода си. Ролята им била да разделят на малки групи врговете. Попадайки в тесните коридори, нападателите се лишавали от възможността за масова атака.

Как са строени стените, на които се виждат многотонни камъни, никой не може да каже. Добре се вижда, че солницата разполага с 4 отбранителни системи, издигнати по различно време.

Солното тяло се намира на 13 м под земята и достига дълбочина от 4 км. В дълбочина то достига до 15 км. в диаметър. Няма спор, че солницата в Провадия е най-голямата в Югоизточна Европа. За пръв път се използва и технологията за добив на сол в Европа –  посредством изваряване на разсола в керамични съдове до изпаряване на водата, за да остане само солта. В началото производството на солта ставало в куполни пещи. Така от една пещ се добивали по 25 кг суха сол при едно зареждане. Постепенно количеството добивана сол станало недостатъчно. Това довело до обособяването на производствен център. Под съдове тип паница палели огън и загрявали разсола. При едно зареждане се добивали по 200 кг. сол.   Това количесто във времето също се оказало недостатъчно.

По-късно започнали да копаят ями с размери 10 -12 м в диаметър и 2 м дълбочина, в които нареждали съдове, около тях слагали и запалвали дървен материал. Огънят тлеел и водата бавно се изпарявала, за да се достигне до солта. Влажната сол се слагала в съдове с цилиндрична форма и различен обем до получаване на твърдо тяло. Солените кюлчета били продавани на различна цена. До 7 век пр. Хр. солта била единственото разменно средство.

Ясно е, че Провадийската солница е свързана с Некропола във Варна. Хората, живели на морския бряг са били един вид “дистрибутори” на солта. Вероятно те са печелели много повече от тези, които са добивали солта.

Релефен модел на провадийската солница. Източник: Уикипедия

Оттук тя се е продавала далеч на юг, а в укрепеното селище в замяна се връщали храни, луксозни вещи, злато. Със солта местните жители плащали, за да имат хубави къщи, а по-късно така си купували булки от Трансилвания.

На територията на Провадийката солница са проучени общо 25 гроба. Край мъртвите с по-високо обществено и финансово положение, са открити керамични съдове и медни двуспирални игли, брадви и шила от мед,  керамични съдове.

Интересното е, че погребаните тела са били срязани наполовина. По останките на мъж е намерена кост, забита над таза. Това вероятно е част от ритуал срещу вампирясване. Намерен е и гроб на 30-годишна жена, погребана с две деца на около 4-5 години, за които се смята, че са станали жертва на епидемия.

При археологическите експедиции са открити хиляди фрагменти от т. нар. брикетажи – керамични съдове, в които древните хора изпарявали соления разтвор до получаването на суха субстанция.

Учените са се натъкнали и на уникални калъпи, които са били използвани за производство на т. нар. „солени пари”. Те представлявали кубчета с различен размер от изсушена и изпечена по древна технология сол. Археолозите са на мнение, че това са първите пари в района на Източното Средиземноморие.

Причината за края на първата европейска цивилизация вероятно е засушаването на климата в края на петото хилядолетие преди Христа.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup