Най-голямото поражение на Османската империя

В началото на ХХ век Османската империя вече не прилича на огромната сила, която столетия наред е определяла съдбата на Балканите, Близкия изток и Черноморския свят. Териториалните загуби, външният дълг, индустриалната слабост и зависимостта от европейските велики сили са превърнали някогашната „Висока порта“ в държава, която трудно поддържа дори собствената си военна машина. Именно в този момент, когато империята е изтощена и обградена от противници, тя влиза в Първата световна война. Това решение отваря поредица от фронтове, но един от тях ще доведе до катастрофа с почти митични измерения. В Кавказ, сред сняг, лед и хаос, се ражда онова, което мнозина ще запомнят като най-голямото поражение на османската империя.

Тази история не започва при Саръкамъш. Тя започва години по-рано – с икономическо разпадане, дипломатическа изолация и политически илюзии. За да се разбере защо десетки хиляди османски войници умират не само от куршуми, но и от студ, глад и безпътица, трябва да се види как империята стига до ръба и защо нейните ръководители решават да търсят спасение чрез война.

Империя в криза преди Голямата война

През 1914 г. Османската империя е държава с изчерпани ресурси. Балканските войни и предишните конфликти с Русия са я лишили от голяма част от европейските ѝ територии. Икономиката е задушена от външен дълг, индустриалната база е слаба, а възможностите за модерно въоръжаване са крайно ограничени. На практика в района на Истанбул остават само отделни военни производствени мощности – една оръдейна леярна, малък завод за стрелково оръжие, фабрика за боеприпаси и барутна фабрика. Това е крайно недостатъчно за държава, която се намира на кръстопът между Европа, Русия и Близкия изток и трябва да пази хиляди километри брегове и граници.