Днешните историци констатират по време на Ренесанса също и възраждане на разузнавателните служби. Това била епоха на формирането на силни държави и създаване на абсолютни монархии, които притежавали материалните ресурси, за да играят важни политически игри в мащабите на цяла Европа. Тогава се зараждала днешната политика, свободна от религиозни, морални или други възпиращи принципи, като се вземали предвид само реалните интереси – достатъчно е да се прочете „Владетелят“ на Николо Макиавели.
Укрепяването на политическите органи на националните държави улеснявало борбата срещу вътрешните и външните врагове, като разширявало географския обхват на активната дипломация. Например, Ватикана имал навсякъде свои агенти. Другите държави следвали този пример. Например, секретарят на папа Адриан VI (1522–1523) шпионирал за посланика на Испания.
В условията на липса на регулярни транспортни връзки и нерядко на дипломатически и търговски отношения, разузнаването трябвало да събира не само тайна, но въобще всякаква необходима информация за дадена страна, включително географски данни, за политическата структура, икономиката и т. н. Шпионите се опитвали да узнаят броя и въоръжението на армиите, до получат сведения за финансите, външната търговия, силите и възможностите на различните феодални групи и т. н.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
