Вероятно всеки, който е чел прочутата трилогия на Хенрик Сенкевич „С огън и меч“, „Потоп“ и „Пан Володиовски“, е останал с впечатление, че словосъчетанието „Реч Посполита“ е просто другото име на самата Полша. Но това не е съвсем така.
„Ние, от двата народа прелати, принцове, панове, барони и всички чинове, трябва да си помагаме взаимно във всички несгоди с всички сили и средства, които на общият съвет се струват полезни и необходими, като считаме щастливите и злощастни дела общи и се подкрепяме искрено“.
Така през 1569 г. в град Люблин представители на Полша и Литва закрепили с договор създаването на нова държава на европейската карта – Република Полша (Rzeczpospolita, от латински: Res Publica).
Общите външнополитически интереси сближили Полша и могъщото Литовско княжество, което се формирало през ХІІІ век след обединението на различни балтийски племена. Силни династични и политически връзки се установяват между Полша и Литва през XIV век. Кулминацията на съюзническите отношения бил бракът на литовския княз Ягело с полската кралица Ядвига. Ягело приел католицизма и ново име – Владислав, а между държавите се сключил Кревският съюз. Въпреки това, литовските елити не били все още готови да загубят своята независимост. През целия ХV век съюзът действал с кратки прекъсвания. В 1410 г. обединената полско-литовска армия нанесла съкрушително поражение на Тевтонския орден при Грюнвалд – „последното голямо сражение на Средновековието“.
Това положение продължило до средата на 16 век. На фона на тежката Ливонска война и исканията на шляхтата (дребното благородничество) за обединението на правната и фискална системи на Полша и Литва, Полско-литовският сейм в град Люблин през 1569 г. обявил сключването на съюза, който породил новата държава.
Държавната структура на Реч Посполита нямала аналози в историята на Европа. Кралската власт се ограничавала от своеобразен парламент – Сейм, който се състоял от полски и литовски благородници. И двете части на страната запазили административната независимост, данъчните си разпоредби и своите армии. Сеймът и кралят управлявали външната политика, а на територията на цялата страна се разпространила полската парична система. Владетелят се избирал на заседание на Сейма. Въпреки привидното равноправие започнала бързата „полонизация“ на Литва. Обединената държава успяла да доведе Ливонската война (1558-1583) до победа, след която започнал „златният век“ на Реч Посполита. Държавата провеждала активна външна политика във всички области, културният живот се развивал бързо – това се улеснявало от бързото развитие на книгопечатането. Историческите произведения и научните трактати били много популярни сред интелектуалните елити от онова време.
Но възходът на кралството не продължил дълго. Скоро след неуспешен опит да постави шведа Владислав Ваза на руския престол, Реч Посполита навлязла в серия от провали. Шведите активно разпространявали своето влияние в балтийските погранични области, а нарастващият натиск на полските магнати върху украинските селяни често водел до големи въстания: такива били бунтовете на хетман Косински и Северин Наливайко.
Основният външно-политически конкурент на Реч Посполита била Русия, която се възстановявала след събитията от Смутното време (1598-1613). През ХVІІ се водили две големи войни между тях. Първата била за контрол над Смоленск, който в началото на века станал част от полско-литовската държава. През 1634 г. поляците успели да защитят града, но само за малко повече от 20 години. Истински потоп от бурни събития, който обхванал страната, станал начало на упадъка. Започнала като поредно въстание на казаците, войната бързо се превърнала в мащабна конфронтация между Реч Посполита, Русия и Швеция. В резултат на поредица от конфликти между тези държави полско-литовското кралство загубило Левобрежна Украйна (по левия бряг на Днепър), Смоленск и Киев. Оттогава Реч Посполита всъщност се превърнала в обект на международни отношения, въпреки че на моменти тя все още била способна на големи военни кампании. Такива били прочутите битки на крал Ян Собески срещу турците: през 1673 г. той ги разгромил при Хотин, а 10 години по-късно с 50-хилядна войска окончателно изритал 200-хилядната им армия от Централна Европа след великата победа под стените на Виена.
Но скоро Реч Посполита отново се превърнала в арена на мащабни военни операции. Руснаците и шведите навлезли на нейна територия, но вече в рамките на Великата Северна война. Цялата 1708 г. преминала в сблъсъци между малки отряди, действащи в кралството. Безкрайните войни разорявали страната, а политическата система, при която за всяко решение се изисквало мнозинство в Сейма, не позволявала провеждането на жизненоважни реформи. Реч Посполита се превърнала в „крайпътен хан“ на Източна Европа без никаква самостоятелност.
Последният опит за спасяване на държавата е свързан с името на крал Станислав Понятовски. Член на виден магнатски род, той се възкачил на престола с подкрепата на руската императрица Екатерина Велика II, като се опитал да реформира инертната властова структура на своята държава във финансовата сфера, въоръжените сили и законодателната система. Но консервативните благородници, обединени в Барската конфедерация, предизвикали гражданска война, която довела до първото разделяне на Реч Посполита през 1772 година между Прусия, Русия и Австрия. Въпреки това, кралят не изоставил опитите си да възроди някогашното величие на страната. На 3 май 1791 г. Сеймът ратифицирал Конституцията, която се счита за втора в света след американската. Но опозиционната Тарговицка конфедерация поканила Русия да реши проблемите на Полша. Така в 1793 г. се провела втората подялба на Полско-литовската държава между Прусия и Русия, а третата – през 1795 г. отново между Прусия, Русия и Австрия. Полско-литовската държава окончателно престанала да съществува.
–
