Истинските, реални рицари се ръководели в своите действия, отношения, в поведението си по време на битки и сражения от определени идеали. Тези идеали се разпространявали сред европейските благородници освен чрез християнството, също и от рицарската литература. Създадените от нея герои били модели и образци за поведение. А сред тези образци най-прочут бил Ланселот.
Ланселот е най-силният и прославен сред рицарите на Кръглата маса в замъка на крал Артур – Камелот. Най-добре историите за Камелот и рицарите на Кръглата маса са събрани и обобщени през ХV век от англичанина Томас Малори в неговия роман „Смъртта на Артур“ (издаден е на български).
Според романа родителите на Ланселот са крал Бан и кралица Илейн, владетели на кралство Бенуик. При кръщението му дали името Галахад; впоследствие той кръстил така своя син.
Кралят умрял, защото не понесъл предателството на свой роднина. Докато кралицата скърбяла по него, Галахад бил отвлечен от феята Вивиан, която живеела в близкото езеро. Кралицата помислила, че Ланселот е мъртъв и скоро отишла в манастир.
Феята Вивиан нарекла момчето Ланселот и го отвела в подводния си замък, за да го отгледа като син. Затова го нарекли Ланселот Езерни.
Когато пораснал, той попаднал в замъка Камелот, където се влюбил в кралица Гуинивер – съпругата на крал Артур, и тя му отговорила с взаимност. В името на своята Прекрасна дама той извършил много подвизи.
Веднъж Ланселот бил на гости на крал Пелес, владетел на кралство Корбеник и пазител на Светия граал. Дъщерята на краля Илейн се опитала да съблазни Ланселот, но той, като гост на баща й, отказал такава „чест“. Но придворната дама Брузена омагьосала девойката, тя заприличала на Гуинивер и Ланселот се поддал на чувствата си.
След известно време Илейн пристигнала в Камелот, което предизвикало ревността на кралица Гуинивер. Поради магиите на Брузена Ланселот отново прекарал нощта с Илейн. Гуинивер се ядосала на своя рицар и го прогонила.
Ланселот полудял от мъка и се скитал одрипан в продължение на две цели години, като никой не можел да го познае. Другарите му от Кръгла маса напразно го търсели. Веднъж Ланселот попаднал в Корбеник. Макар да бил в шутовски дрехи, Илейн го познала и го излекувала със силата на Светия граал. Той останал при нея в замъка Блиант. А когато синът им станал на 14 години, Ланселот, по молба на приятелите си, се завърнал в Камелот и връзката му с кралицата се възобновила.
Според друга версия на легендата, Ланселот само веднъж имал интимни отношения с Илейн, дъщеря на Пелеас, и никога повече не изневерил на Гуинивер.
Ланселот беше идеалният влюбен – fin amant, тоест рицар, който е длъжен да обича само една дама, да жертва всичко за нея, дори живота и честта си.
Томас Малори пише:
„Защото вие сте най-учтивият от всички рицари на света, на всички дами и девици смирен слуга. Но има едно нещо, сър рицарю, което според мен ви липсва: вие не сте женен рицар, а не искате да се влюбите в някоя девица или благородна дама. Казват, че обичате кралица Гуинивер и, че тя ви е омагьосала така, че никога да не обичате друга жена, освен нея. Много хора в тази страна, и благородници, и простолюдие, тъгуват заради това“.
Сюжетът за Ланселот се появява в Артуровия цикъл романи сравнително късно. В келтските източници, например, той отсъства.
Разработва се в поемата „Рицарят на каруцата“ на Кретиен де Троа и романа „Ланселот“ на Улрих фон Цацикхофен (края на XII в.). Ланселот също играе повече или по-малко важна роля в редица по-малко значими романи.
В прозаичен френски роман от ХІІІ век сюжетът за Ланселот е в центъра на историята; към него се адаптират историческите цикли с вълшебника Мерлин, търсенето на Светия Граал и смъртта на крал Артур.
Така около 1215 г. бива създаден голям роман в проза за Ланселот, който стои в основата на многобройни варианти и редакции на почти всички европейски езици – немски (Улрих Фюетерер и неговите продължители), холандски, италиански, английски (където е и „Смъртта на Артур“ на Томас Малори), испански, португалски. Той за цели векове определя тематиката на европейския рицарски роман въобще.
Всички обработки на сюжета за Ланселот в основната си част се съдържат в „Рицаря на каруцата“ на Кретиен дьо Троа. Така сюжетът на Ланселот в основната му част – възхваляването на изневярата спрямо църковния брак и на обетите за любовна вярност от страна на васал към кралица, се оформя при Кретиен де Троа, основателя и най-големия майстор на рицарската литература във Франция. „Рицарят на каруцата“ е написан, по намека на самия автор, с цел пропаганда на новия „куртоазен“ възглед за любовта.
Традиционните елементи на сюжета – ако изобщо има такива, губят своето значение в сравнение с новата тема за „романтичната“ изневяра.
Във всеки случай индивидуалистичната и анти-християнска заостреност на сюжета личи доста ясно. Това се доказва от огромната популярност на сюжета в епохата на началото на краха на феодализма. Самият Данте Алигиери чрез Франческа да Римини прави препратка към Ланселот („Божествена комедия“, „Ад“, песен V, терцини 43–46).
Елементът на протест срещу традиционните форми на християнската идеология и ежедневие в сюжета за Ланселот не се изплъзва на великия английски поет Алфред Тенисън (1809-1892): поетът на проспериращата викторианска буржоазия възприема и тълкува епизодите с Ланселот и Гуинивер като „срамни“, „греховни“и подкопаващи основите на обществото.
Но, независимо от различните тълкувания, легендата за най-доблестния и храбър от рицарите на Кръглата маса и неговата велика любов продължават да ни вълнуват през вековете до ден-днешен.
