сеп. 9, 2019
357 Views

„Дойдох, видях, победих!“

Автор:

Лятото на 47 г. пр. Хр. в Рим било тревожно. Започвала нова сериозна война. Цар Фарнак, владетел на Боспорското царство и син на големия враг на Рим, Митридат Евпатор, стоварил с кораби армия в Мала Азия и разбил войската на римския управител Домиций Калвин при малоазиатския град Никопол.

Междувременно Гай Юлий Цезар, за втори път назначен за диктатор и, следователно, отговорен за сигурността на държавата, бил в Египет, където се разхождал с Клеопатра на кораби по Нил.

Но той вече разбирал много добре, че трябва да се върне в Италия. Нещата не можели да чакат. Обаче едно семпло завръщане от Египет щяло да предизвика неудобни въпроси и доста упреци – неговите лаври на победител вече увяхвали. Нужен му бил успех – бърз, впечатляващ, който да накара римляните да забравят любовната му авантюра в Египет. Тогава на хоризонта се появил Фарнак.

И в края на август 47 г. пр. Хр. в Рим гръмнала радостна вест: боспорския цар Фарнак бил разгромен. Победата на Цезар при град Зела била лесна и бърза, спечелена сякаш без много усилия.  Той използвал максимално успеха си. В писмо до един от приятелите си – Матий, написал: „Дойдох, видях, победих“. Тази фраза веднага станала крилата и я изписали върху щита, който Цезар носел по време на триумфалното си завръщане.

Най-подробният и надежден източник за войната с Фарнак – „Александрийската война“, е написана от един от висшите офицери на Цезар. Нейният автор, като професионален военен, се стреми да представи събитията с пълна точност.

На първо място, той веднага изтъква, че заплахата от Фарнак била сериозна. Неговата армия, наброяваща най-малко 30 хиляди души, имала силно ядро ​ветерани, които вече били спечелили 22 битки. Самият цар Фарнак се оказал способен пълководец и дипломат. Отначало той избягвал битка, страхувайки се от трите римски легиона, с които управителят на Азия Домиций Калвин разполагал. Но при Никопол в Мала Азия Фарнак победил Домиций в ожесточена битка. Един римски легион бил унищожен почти напълно.

Такава била ситуацията в средата на юли, когато пристигнал Цезар. От Египет той водел само VI-ти легион, в който останали по-малко от хиляда души. Трябвало да разчита на изненада, маневреност, на опита на легионерите и, разбира се, на късмет. Цезар просто нямал друг избор. Постепенно той успял да събере общо 5 разнебитени легиона с 15-16 хиляди пехотинци и известен брой конници. Ала всички тези части, с изключение на хиляда ветерани, се състоели от новобранци и били деморализирани от неотдавнашното поражение при Никопол. Армията на Фарнак била по-многобройна поне с около 10 хиляди войници. Но Цезар бързал, затова решил да влезе в битка.

За негово щастие Фарнак бил в подобно положение – трябвало да бърза. Неговият заместник Асандр вдигнал бунт в тила му, като се надявал, че римляните ще оценят това и ще го поставят на трона.

Настъпило утрото на 2 август 47 г. пр. Хр. Римските войски започнали да строят лагер на стръмен хълм при град Зела, като извели напред само един ред легионери за охрана на строителите. Хроникьорът пише: „Междувременно бойците на Фарнак със същата стъпка, с която слизали от своя хълм, започнали да се изкачват по стръмната височина срещу римляните“. Това било против всички правила и Цезар бил изумен – когато войската се изкачва нагоре, нейният устрем отслабва наполовина.  Не очаквайки подобна атака, той се оказал силно изненадан. Бързо трябвало да изведе легионите и да ги построи за сражение. Но за това просто нямало време, битката започнала, сред римляните настанала паника – и Цезар разбрал, че прекалено рано се е присмял на „варварина“.

Сметките на Фарнак излезли верни и врагът му бил на ръба на поражението. Военната и политическа кариера на Цезар сякаш приключвала.

Но на десния фланг ветераните от VI-ти легион започнали да отблъскват враговете надолу по стръмния склон. След това същото станало в центъра и на левия фланг. Тъпчейки се едни други, войниците на Фарнак хвърляли оръжията и се втурнали обратно към долината. Армията на Цезар започнала контраатака. Резервът, който се намирал в боспорския лагер, успял за известно време да задържи римляните, което позволило на самия Фарнак и част от конницата да избягат.  Цялата останала боспорска армия била избита или пленена.

И така, победата, макар и непълна, все пак била спечелена. Сега Цезар можел да напише прочутото си писмо до Матий и да празнува понтийски триумф. Победителите не ги съдят.

Обаче съдбата дала урок на Цезар, който той не научил. Фарнак се завърнал от бойното поле, но бил убит заради предателството на човек, комуто вярвал. Цезар не се вслушал в това предупреждение. До март 44 г. пр. Хр. и ножа на Брут оставали две години и половина. Вероятно след битката при Зела Цезар още повече повярвал в щастливата си звезда си, която го спасила дори при толкова трудни обстоятелства.

Всъщност заслугата на Цезар в победата над Фарнак е по-малка от тази на неговите ветерани. Именно те победили избраните войски на Фарнак. Предимството, което царят на Боспор успя да си осигури в навечерието и по време на битката, било сведено до нула от изключително високия професионализъм и смелост на войниците от VI-ти легион, които успели да изтръгнат победата. В това отношение може да се позовем на мнението на такъв специалист по военните дела като Наполеон, който оценил победата над Фарнак като успех на „шепа храбреци“, направили почти невъзможното в ситуация, която изглеждала безнадеждна.

А фразата на Цезар от писмото му до Матий останала във вековете: „Дойдох, видях, победих!“

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title