Краят на IV век бил крайно труден период в историята на Римската империя. Държавата се разпадала, разкъсвана от вътрешните противоречия, а отвън нахлували диви варварски „мигранти“ през Рейн и Дунав.
Ситуацията се влошила особено след битката при Адрианопол в 378 г.. В нея готите, които били допуснати на римска територия, за да се спасят от нашествието на хуните, разбили римската армия и убили император Флавий Юлий Валент. (Ако някой вижда аналогия с нашата съвременност, може би не е случайно). Балканските провинции на империята били подложени на ужасни кланета и грабежи – само умелата политика на новия император на Изтока Флавий Теодосий спасила положението.
Теодосий не бил роднина на загиналия император, но се оказал единственият римлянин по произход сред военния елит на Изтока. Грациан – племенникът на Валент и император на Запада, го провъзгласил за свой съвладетел, но без да може да му помогне с каквото и да било.
Дейността на Теодосий дала резултати – готите се укротили и отблъснали две големи нашествия на други варвари през Дунава. В 387 г. самият Теодосий трябвало да се намеси на Запад: през 383 г. 24-годишният Грациан бил убит от метежния военачалник Магнус Максим, на чиято страна преминала по-голямата част от армията – войниците били недоволни от приемането на варвари под знамената на Рим. Западните провинции били разделени между по-малкия брат на Грациан – Валентиниан, и самия Максим. Статуквото обаче било нарушено, когато Максим окупирал Италия и прогонил Валентиниан.
Теодосий бил безпощаден – в няколко битки той успял да победи Максим, а след това превзел Аквилея, където бил избягал самият узурпатор. Максим бил екзекутиран.
Валентиниан станал единствен владетел на Запада. Но на 15 май 392 г. императорът бил намерен обесен в резиденцията си. Нов император на Запада станал Евгений – дотогавашен пръв министър. Той бил римлянин по рождение и имал обширни връзки както сред варварите, така и сред старата римска аристокрация. Теодосий обаче отказал да признае Евгений за законен владетел. След като синът на Теодосий Хонорий бил провъзгласен за император на Запада, станало ясно, че сблъсъкът не може да бъде избягнат.
С името на Евгений бил свързан последният опит на римските езичници да се борят срещу властта. При Теодосий християнството станало единствената разрешена религия. И въпреки, че подобни драстични мерки се натъквали на съпротивата от езичници и еретици, Теодосий се оказал достатъчно силен, за да не отслаби натиска. Това обаче не можело да се каже за Евгений. Неговата вяра била силна, но властта му – слаба. С намерение да привлече подкрепата на различни социални групи, Евгений премахнал законодателството на Теодосий и разрешил изповядването както на ереси – предимно арианство, така и на стари езически суеверия. Били възродени култовете към традиционните римски богове, към Митра, Анубис, Серапис и други, нахлули по-късно в римския пантеон. Евгений не пречел на това.
А междувременно Теодосий се готвел да нанесе удар. Останал без пари и сериозна войска, той бил принуден да узакони заселването на готи в империята. Постепенно се създавала нова армия, в чиято основа били варварските отряди, заселени в римски земи или поканени от чужбина. Тази армия по своята организация и дисциплина напомняла повече на средновековното опълчение или на армията на персийските царе, отколкото на най-съвършената военна машина от древността – римската армия по време на нейния разцвет. Нараснала ролята на леката и тежка конница и на леката пехота.
Симптоматично е, че армията на Източната империя била предвождана от полувандала Стилихон, както и от друг варварин – Тимасий. Сред предводителите на корпуси били готите Гайна и Аларих, аланът Саул и много други „нови римляни“. Освен германците и ираноезичните алани, в армията имало голям отряд хуни, както и чисто римски подразделения.
Не по-малко пъстра била армията на Западната империя, предвождана от варварина Арбогаст – франки, варвари-федерати, германци, британски и галски контингенти, чиито войници изповядвали православното християнство.
Всички противоречия били решени в една битка, която се състояла при река Фригид в началото на септември 394 г. Прието е река Фригид да се свързва със съвременната Вилава в Словения.
Източниците предават хода на битката по противоречив начин. Западната армия на франка Арбогаст заела позиция на изхода от дефилето – битката се водела в самото подножие на Източните Алпи. Въпреки увереността на Теодосий в победата, неговият авангард, състоящ се от готи, така и не успял да пробие защитата на врага и бил унищожен. Пред Теодосий изникнала опасност да бъде обкръжен върху малко плато. Той обаче намерил изход.
Според по-правдоподобната версия той обещал на един от вражеските военачалници – някой си Амброцион, солидна сума от императорската хазна и високи чинове за него и неговите подчинени. Лакомият варварин преминал на страната на императора и в решителния момент ударил Арбогаст във фланг.
Според друга версия, на Теодосий помогнал вятърът, който духал от Алпите право в лицето на врага. „Вятърът от мразовития Север разкъса строя на врага с планинските си бури, хвърляше обратно стрелите и изтръгваше копията“ – пише един от древните автори. Непривикнали към подобни явления, галските отряди били разгромени от воините на Теодосий. Западният император Евгений бил заловен и екзекутиран.
Теодосий триумфално влязъл в Медиолан (днешният Милано), а след това и в Рим, където с нова сила започнал да преследва езичниците и да разрушава храмовете на старите богове. Така Римската империя се обединила за последен път под властта на един човек.
На връщане от Италия Теодосий умрял по пътя през януари 395 г. Неговите синове Аркадий и Хонорий разделили отново империята. Този път завинаги.
–
