В Деня на Вси светии е прието да се носят страшни костюми, за да се плашат околните. Гледат се филми на ужасите и се разказват страшни истории за демони и духове. Повечето хора все още се отнасят към този празник като към забавен маскарад, в който няма нищо страшно. Мнозина, обаче, вярват, че Хелоуин не е просто оправдание за маскарад, а ден, в който дори и най-зловещите фантазии могат да се сбъднат.
Случаят на Роналд О’Брайън, жител на Пасадена с прякор „Човекът с бонбоните“, се смята за един от най-жестоките и ужасяващи случаи в съвременната история на САЩ.
Роналд живеел със съпругата си и двете им деца – синът им Тимъти и дъщеря им Елизабет. О‘Брайън работел като оптик, същевременно бил дякон в баптистка църква, където пеел в църковния хор.
На 31 октомври 1974 г., Хелоуин, Роналд завел двете си деца в квартала, за да събират бонбони от съседите, както правят всички деца на този ден. Заедно с тях тръгнали и съседът на Роналд с двете му деца. Групата обиколила къщите по две улици, не продължили, защото заваляло. В една от къщите, обаче, никой не отворил и децата не могли да вземат традиционната си почерпка за Хелоуин. Децата се отправили към следващата къща, а Роналд настигнал групата и донесъл пет бонбона Pixy Stix. Той обяснил, че се е върнал при съседа и все пак е „взел“ бонбоните. Роналд дал на всяко едно дете по един бонбон – два на децата на съседа и два на собствените си деца. Петият бонбон дал на едно момче, което познавал от църквата.
Прибирайки се в къщи, Тимъти, най-малкото дете на „Бонбонения мъж“, поискал да изяде лакомството, дадено му от баща му, преди да си легне. Момчето се затруднило с отварянето на бонбона, но О’Брайън му помогнал да свали опаковката. Детето споделило, че бонбонът е горчив. Роналд му дал сок, за да изчезне горчивия вкус. Само след няколко минути детето се оплакало от силна болка в корема, а по-късно започнало да повръща, получило гърчове. Тимъти починал на път за болницата, без да дойде в съзнание. Било минало по-малко от час от изядения бонбон. Тази история смутила целия град, в който живеело семейството.
Първоначално полицията не подозирала О’Брайън в каквато и да било намеса в случая, докато аутопсията на Тимоти не разкрила, че консумираният от него Pixy Stix е съдържал фатална доза калиев цианид. Всички родители изпаднали в истерия и панически започнали да оглеждат торбичките със сладкиши, събрани от децата им на Хелоуин. Четири от раздадените Pixy Stix били намерени – у четири деца, включително у дъщерята на Роналд. Полицията иззела бонбоните. За щастие, с изключение на Тимъти, никой друг не опитал вкуса на бонбоните. Родителите на детето, взело петия бонбон, изтръпнали, когато от полицията ги информирали. Те се втурнали към спалнята на сина си. Намерили го заспал, с непокътнатия бонбон в ръце. Детето не могло да отвори бонбона и само това го спасило.
Експертите открили огромни дози калиев цианид в бонбоните. Всичките пет бонбона били отворени в горните 50 мм, допълнени с цианид на прах и били запечатани отново. Според патолога, който е тествал Pixy Stix, изяденият бонбон от Тимъти съдържал достатъчно цианид, за да убие двама възрастни, докато останалите четири бонбона съдържали дози, които могат да убият три до четири възрастни. Детективите се заели с издирването на отровителя и скоро се озовали по следите на Роналд О’Брайън.
При проведените разпити, О’Брайън казал на полицията, че не може да си спомни от коя къща е взел Pixy Stix. Полицията се усъмнила в показанията му, тъй като О’Брайън и съседът му били разходили децата си по къщите на две улици, защото валяло. Подозренията им се засилили, след като научили, че в нито един от домовете, които са посетили, не са дали на децата Pixy Stix. След като три пъти се разходил из квартала с полицията, О’Брайън ги завел до дома, който групата е посетила, но чийто обитател не им отворил вратата. О’Брайън твърдял, че е посетил дома, преди да настигне отново групата. Той казал, че собственикът на дома не бил включил лампите, но отворил вратата и му подал пет Pixy Stix. Той твърдял, че е видял само ръката на мъжа, която той описал като „космата“. Домът бил собственост на човек на име Кортни Мелвин. Мелвин бил ръководител на полети на летището и бил на работа до 23 часа в нощта на Хелоуин. Полицията изключила Мелвин като заподозрян, след като почти 200 души потвърдили, че той е бил на работа.
Оказало се, че Роналд има огромни дългове, в същото време се говорело, че не можел да се задържи дълго време на едно и също работно място. През десетте години, преди престъплението, О’Брайън сменил 21 работни места. Преди ареста той е бил заподозрян в кражба на работното си място в „Texas State Optical“ и бил пред уволнение. Колата му била на път да бъде прибрана, той бил просрочил няколко вноски по ипотеката и имал наложен запор на семейния им дом. Станало ясно, че О‘Брайън е застраховал живота на децата си като общата сума на полиците била 60 000 долара. Съпругата му била изненадана от този факт. Тя не знаела за застраховките. Смятайки, че ще успее да се спаси от фалит, Роналд решил да убие децата си.
След като научили, че О’Брайън е посетил магазин за химикали в Хюстън, за да купи цианид малко преди Хелоуин 1974, полицаите започнали да подозират, че Роналд О’Брайън е убил сина си. Той си тръгнал от магазина, без да е купил нищо, но пък разбрал, че най-малката сума, за която може да се купи, била пет лири. Полицията предположила, че О’Брайън е напълнил бонбоните с отрова в опит да убие децата си, за да вземе животозастрахователните им обезщетения. Те били убедени, че той дава на останалите деца бонбони в опит да прикрие престъплението си и да заблуди разследващите. Останалите деца, за щастие, не докоснали бонбоните. Полицията многократно разпитвала О’Брайън, но той твърдял, че е невинен.
Въпреки че полицията никога не е открила кога и къде О’Брайън е купил отровата, той бил арестуван за убийството на Тимъти на 5 ноември 1974 г. Той е обвинен за едно убийство и за четири опита за убийство. О’Брайън пледирал невинен по всичките пет точки.
Продавачът на химикали също свидетелствал, че О’Брайън го питал как да купи цианид. Приятели и колеги свидетелстват, че в месеците преди смъртта на Тимъти О’Брайън проявявал необичаен интерес към цианида и говорел за това какво количество ще е необходимо, за да бъде убит човек. Снахата и зетят на О’Брайън свидетелстват, че в деня на погребението на Тимъти той говорил за това, че ще използва парите от застрахователната полица на Тимъти, за да си вземе дълга почивка и да си купи някои неща.
На 3 юни 1975 г. съдебните заседатели признали О’Брайън за виновен за убийство и четири опита за убийство. Осъдили го на смърт. Малко след като бил осъден, съпругата му подала молба за развод. По-късно тя се омъжва повторно и новият й съпруг осиновява дъщеря й Елизабет.
На 31 март 1984 г. О’Брайън е екзекутиран и над 300 души се събрали пред съдебната палата, където той умира, аплодирайки събитието.
Автор: Десислава Михалева
