За прочутата битка на Каталаунските полета между хуните, предвождани от Атила, и римската армия начело с родения в Силистра „последен римлянин“ Флавий Аеций, е писано много. Общо взето, мненията се свеждат до това, че са се сблъскали „цивилизацията“ и „варварството“ – като мимоходом се подминава фактът, че самата римска армия в по-голямата си част също се състояла от варварски наемници („федерати“) и е била подкрепена от съюзници-варвари, които били доста по-многобройни от самата нея. От това клише следва и другото: хуните и техните съюзници (сред които, между другото, били и прабългарите) се биели единствено за плячка и грабежи, без никакви понятия за чест и достойнство на бойното поле.
Но подобни шаблонни възгледи най-добре се опровергават от самите думи на хунския вожд, които той произнася преди или по време на великото сражение на Каталаунските полета – и където няма дори споменаване на възможности за плячкосване и опустошения, а всичките негови аргументи, с които опитва да вдъхнови бойците си, са от областта на високата военна етика и морал.
Ето какво казва той на воините си (все пак по-логично е да е произнесъл кратката си реч преди сражението, отколкото във вихъра на боя); думите му са стигнали до нас благодарение на историка на готите Йордан (?-551):
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
