ян. 28, 2022
8027 Views

Рудолф І – основателят на Хабсбургската династия

Автор:

До ден-днешен династията на Хабсбургите е може би най-влиятелната сред коронованите родове в цяла Европа. Но това невинаги е било така. Нейната звезда изгряла с много перипетии, борба и усилия през ХІІІ век.

По онова време най-влиятелната тогава германска кралска династия – Щауфен (Хохенщауфен), угаснала. Настъпил период на безвластие и междуособици.

 

Яркото и противоречиво управление на Фридрих II Щауфен (1220-1250), германски крал и император на Свещената римска империя, който обръщал повече внимание на Италия, отколкото на Германия, завършило с пълна катастрофа. Нито на Апенинския полуостров, нито в земите на германските принцове неговите идеи за борба срещу папата и укрепване на императорската власт не получили добър отклик и били посрещнати с хладно отчуждение. А през 1254 г. умрял и последният крал на Германия от династията Щауфен – Конрад IV.     

Карта на Свещената Римска империя около 1250 г. Уикипедия.

След време немският класик Фридрих Шилер ще каже:Ужасно е времето без император“. Именно през втората половина на XIII век в германските земи нямало император. Основният кандидат за трона и главен противник на династията Щауфен – граф Вилхелм от Холандия, умрял през 1256 г.

След това за императорската корона останали да се борят двама претенденти: представителят на английската кралска династия Ричард Корнуолски и кралят на Кастилия Алфонсо X Мъдрият. Първият кандидат бил подкрепен от влиятелните архиепископи на Майнц и Кьолн, както и от неколцина светски владетели, сред които бил кралят на Бохемия (дн. Чехия). Вярно е, че на тях им било прилично заплатено – 30 хиляди сребърни марки за гласуване в полза на Ричард (тогава явно не знаели, че купуването и продаването на гласове е престъпление)Други пък – като, например, маркграфът на Бранденбург и неговият съсед херцогът на Саксония, както и архиепископът на Трир, предпочели Алфонсо.             

Кастилският крал по майчина линия бил внук на Филип Швабски и с голямо желание очаквал италианското наследство на Щауфените – а Германия изобщо не го интересувала. Ричард , от друга страна, посетил два пъти германските земи, но проблемите в Англия не давали мира нито нему, нито на баща му Хенри III, и поглъщали цялото му внимание. Но на практика в цялата Свещена римска империя по това време царял властови хаос. Неговото отрицателно въздействие се почувствало особено силно върху системата на управление в Германия. Щом усетили липсата на централна власт, местните принцове веднага се впуснали в схватки за дворци, замъци, градове и земи. Просто нямало кой да спре междуособните войни. Появата на голям брой дребни благородници и рицари, готови да се борят за лакомо парче земя, също причинявала много проблеми с обществения ред в империята. Бихме могли да кажем, ако използваме терминология от нашенския горчив опит в най-новата ни история, че в тогавашна Германия настъпили своеобразни „мутренски времена“.

 

В тази ситуация през август 1273 г. папата призовал феодалите, които имали правото да избират император, да гласуват възможно най-скоро.

Един от най-силните европейски владетели по онова време, Карл Анжуйски, веднага намерил претендент за овакантеното място – своя племенник, краля на Франция Филип III. Но папата не подкрепил тази кандидатура. Друг кандидат бил бохемският (чешки) крал Пржемисъл II Отакар. Папата явно му симпатизирал: той помогнал на Тевтонския орден да завземе Прусия и да основе Кьонигсберг (кръстен на негово име). Владеел и достатъчно земи: Щирия, Австрия, Каринтия и Карниола (в дн. Словения). Но имперските избиратели били категорично против кандидатурата му за император на Свещената римска империя.   

По същото време неочаквано за всички на 1 октомври 1273 г. за крал на самата Германия бил избран граф Рудолф Хабсбург. Новият крал нямал никакви връзки с императорските семейства на Свещената римска империяРодовият замък Хабсбург в северната част на днешна Швейцария бил с доста скромни размери. Именно там през ХІ век се появили графовете Хабсбург. Рудолф бил роден през 1218 г. в замъка Лимбург. Към момента на избирането си за германски крал вече бил над 50-годишна възраст.

Репутацията на набожен човек само увеличавала престижа му в очите на избирателите и папата.  

 

Още преди да приеме короната на Германия, Рудолф обявил мир в своите земи и премахнал всички незаконни пътни такси. Назначил и нов главен съдия. Лично се ангажирал да укроти всички рицари-разбойници в германските земи. По време на неговото управление много от бандитите били екзекутирани.     

Рудолф обявява мир в страната. Илюстрация от хрониката на епископите на Вюрцбург де Лоренц Фрис , средата на 16 век. Уикипедия.

Но чешкият крал Отакар, който формално бил васал на Рудолф, въобще не се съобразявал с него. Той открито се присмивал на политическата линия на новия германски крал.

 

В резултат на това през 1275 г. бил обявен извън закона и изпаднал в немилост. Наложило се да се покае, но две години по-късно отново се разбунтувал. Армията му обаче била разбита, а самият той загинал в битката на Моравското поле през 1278 г.

 

Рудолф пред тялото на Отокар. Уикипедия.

След потушаването на въстанието на Отакар, неговите австрийски владения преминали през 1282 г. в ръцете на синовете на Рудолф. Оттогава Хабсбургите станали принцове – оттук-нататък Австрия била тяхно владение. 

При Рудолф Италия и Бургундия не успели да излязат от имперската орбита. Папа Николай III дал на амбициозния Карл Анжуйски, който мечтаел да основе „Средиземноморска империя“, ясно да разбере, че ролята му в региона е сведена до нула. Така като германски крал Рудолф успял да възстанови правата си в Италия. В Бургундия обаче ситуацията била по-сложна: през 1283 г. тамошният метежнически настроен граф Монбелиард трябвало да бъде укротен. Наложило се и Савоя да бъде усмирявана със сила. През 1284 г. Рудолф, вече старец, се оженил за сестрата на херцога на Бургундия, която била само на 15 години. Политическите сметки на краля обаче малко се объркали – херцогът не оказвал особена подкрепа на своя германски зет и неравната женитба не изиграла ролята, за която била замислена.

 

 

Изображение на Рудолф върху печат. Уикипедия.

Рудолф седял стабилно на германския трон, но така и не получил титлата „император на Свещената римска империя“. Благоразположеният към него папа Григорий X починал през 1276 г., следващият – Николай III, изобщо не се интересувал от империята, а Хонорий IV така и не успял да съгласува с Рудолф датата на коронацията.               

 

Без да дочака короната на император, Рудолф І Хабсбург умрял през 1291 г. Хабсбургите заели господстващо положение в Свещената Римска империя едва през ХV век.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup