Преди 203 години, през 1814г., войната срещу Наполеон вече се водела на територията на самата Франция. Гениален пълководец, но международен политически авантюрист, Бонапарт се намирал в залеза на белязаната от него епоха.
Отбрана на заставата при Клиши в Париж
На 20 март 1814г. Наполеон придвижил армията си към североизточните френски крепости, надявайки се да я подсили с местни гарнизони. Съюзниците – руснаци, австрийци, пруси, го преследвали плътно. Но тогава руският император Александър I получил бележка от Талейран – министъра на външните работи на Наполеон. Той настойчиво препоръчвал съюзническите войски да се насочат директно в Париж, тъй като френската столица не можела да се съпротивлява дълго. Талейран съзнавал, че рухването на империята на Наполеон е неизбежно, затова отдавна си „сътрудничил“ с руския цар.
Сражение при Париж през 1814 г.
Съюзниците тръгнали към Париж на 25 март. В покрайнините на френската столица започнали ожесточени боеве. Само за един ден коалицията загубила 8 000 души, от които над 6 000 руснаци. Но численото превъзходство на съюзническите армии било толкова голямо, че френското командуване в Париж решило да преговаря. Руският император отговорил: „Ако Париж се предаде, битката ще спре. Иначе, вечерта няма да личи къде се е намирала френската столица“.
В 2 часа сутринта на 31 март капитулацията била подписана и френските войски напуснали града. На обяд руската кавалерия триумфално влязла в Париж начело с император Александър І. Полковник Михаил Орлов си спомня: „Всички улици, по които трябваше да преминат съюзниците, и всички съседни малки улички бяха претъпкани с хора. Някои бяха насядали дори по покривите на къщите“.
Руската армия влиза в Париж
Наполеон узнал за падането на Париж във Фонтенбло, където чакал армията си. Той бил готов да продължи да се сражава, но неговите маршали преценили трезво обстановката и отказали. На 4 април Бонапарт подписал абдикация от престола.
Още преди това, веднага щом руските войски навлезли на територията на Франция, император Александър I заявил, че воюва не с жителите на страната, а с Наполеон. Преди тържественото си влизане в Париж той приел делегация на градския съвет и заявил, че взема града под личната си защита.
Подир руската кавалерия, на 31 март 1814 г., с барабанен бой, музика и с развети знамена, през портите „Сен Мартен“ започнали да влизат и всички други съюзнически армии. Сред челните части бил лейб-гвардейският Казашки полк. После мнозина си спомняли, че казаците качвали момчетата на конете си за огромен техен възторг.
Руският император спрял пред тълпата и казал на френски: „Аз не съм враг. Аз ви нося мир и търговия“. В отговор се разнесли аплодисменти и викове: „Да живее мирът! Да живее Александър! Да живеят руснаците!“
Парадът продължил 4 часа. Парижани, които с трепет очаквали срещата със „скитските варвари“, видели нормална европейска армия. Освен това, почти всички руски офицери говорели добре френски. (Това е добре илюстрирано от Лев Толстой във „Война и мир“).
Руският цар изпълнил обещанието си. Всеки грабеж и мародерство се наказвали сурово. Били предприети мерки за защита на паметниците на културата, особено Лувъра. Разликата с поведението на френските войници в Москва, често по нареждане на самия Наполеон, била шокираща.
Казашките полкове устроили своите лагери в градската градина на Шан-з-Елизе. Казаците къпели конете си и плували в Сена. Тълпи любопитни парижани се стичали, за да гледат как те пекат месо, варят супа на огъня или спят със седла под главите си вместо възглавници. В знаменитите езера на двореца Фонтенбло казаците изловили всички шарани.
Жените се плашели от камилите, които калмиките довели със себе си. Младите дами припадали при вида на татарските или башкирски воини с техните кафтани, високи шапки, лъкове през рамо и колчани стрели.
Французите се смеели над навика на руснаците да ядат с хляб дори супата от фиде – а руснаците се погнусявали от жабешките бутчета в ресторантите.
В Русия познавали кафето още през XVIII-ти век, но било слабо разпространено. Когато обаче руските офицери видели, че богатите французи не могат и ден без него, решили, че това е признак на добър тон. След завръщането им в родината, кафето бързо навлязло в руския бит.
Трите години кървави битки били забравени. Бъдещият поет и публицист Фьодор Глинка си спомнял така за Париж: „Сбогом, мили, прелестни красавици, с които Париж е толкова известен! Брадатият казак и азиатецът-башкирец бяха любими на вашите сърца – за пари! Винаги сте уважавали звонковите добродетели!“ А руснаците тогава имали пари: Александър І заповядал да се изплатят заплатите на армията за 1814г. в троен размер!
„Добре си поживяхме в Париж“, – спомня си прапоршчикът от лейб-гвардейския Семьоновски полк И. Казаков. – Въобще не ни минаваше през главата, че се намираме в неприятелски град“.
До ден-днешен, не само Париж, но и цяла Франция пази от спомена за руския поход, останал в названието на заведенията „бистро“. То идва от руската дума „быстро“ – „бързо“. Когато казашките патрули обикаляли града с цел поддържане на реда, нерядко се отбивали в заведенията по маршрута си, за да хапнат и пийнат. Но понеже не бивало да се бавят, нали службата си е служба, подканвали нетърпеливо персонала: „Быстро, быстро!“ Оттогава и до днес френските заведенията за бързо хранене се наричат: „бистро“.
