Още

    Весталките – жените с най-много права в Римската империя

    Весталки били жриците на Веста – богинята на свещеното огнище, дома, смиреността, целомъдрието, дисциплината и разсъдливостта. Нейните жрици били шест и се избирали сред най-благородните римски семейства в много ранна възраст – между 6 и 10 години. Весталките трябвало да поддържат свещения огън и да запазят девствеността си през целия период, в който са на служба, който обикновено продължавал 30 години.

    Весталките заемат специално място в историята на древен Рим. Освен грижата за свещения огън, за който се считало, че предпазва Рим, те били отговорни за множество ритуали, до които мъжете свещеници нямали достъп. Ако някоя от весталките позволи на огъня да угасне, тя била бичувана. Ако наруши клетвата си за безбрачие, това се считало за кръвосмешение, тъй като тя била дъщеря на държавата.

    Наказанието за весталка, изгубила девствеността си, докато все още е на служба, било смърт. Въпреки това, тъй като било забранено да се пролива кръвта на весталките, както и да бъдат погребвани в Рим, жриците, извършили престъплението, се отвеждали извън Рим в ковчег, в който били поставяни живи, заедно с малко храна и вода. Това давало на екзекуцията символ на „доброволна“ смърт.

    Жените в Рим, дори онези, които се радвали на висок социален статус и значително богатство, имали малко права. Макар че Рим е дом на някои изключително силни и независими жени, те упражняват силата си по-скоро творчески – например чрез влияние върху могъщи мъже, сдържано поведение или се справяли благодарение на изключителното си остроумие, интелигентност и социални умения. Весталките обаче, правели изключение. Те имали привилегии, сила и независимост, които не се срещали при другите римлянки, а дори и сред някои римляни. Всички тези привилегии се основавали на свещената позиция, която заемали, дадена им от държавата.

    Правата на весталките

    Ако човек, осъден на смърт, срещнел вестала по пътя към мястото на екзекуцията, тя веднага се отменяла. Весталките имали правото да освободят роб само докосвайки го. Думата на весталката не подлежала на съмнение. Нейните свидетелства при извършено престъпление били приемани без да се налага тя да е положила клетва.

    Весталките винаги имали запазени почетни места по време на публични събития като игри или представления, защото се изисквало тяхното свещено присъствие. Те били транспортирани до събитията в закрити файтони и били придружавани от пазачи. Римската държава им поверявала важни документи като обществени договори и завещания на по-богатите и силни граждани.

    Духовенството можело да притежава собственост и да прави завещания, но от това можели да се възползват единствено весталките (сред жените). Освен това, те били единствените жени, които имали правото да гласуват.

    Весталките били защитени непрекъснато, както от пазачи, така и от самия закон. Физическото нараняване на весталка се наказвало със смърт.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови