Весталки били жриците на Веста – богинята на свещеното огнище, дома, смиреността, целомъдрието, дисциплината и разсъдливостта. Нейните жрици били шест и се избирали сред най-благородните римски семейства в много ранна възраст – между 6 и 10 години. Весталките трябвало да поддържат свещения огън и да запазят девствеността си през целия период, в който са на служба, който обикновено продължавал 30 години.
Весталките заемат специално място в историята на древен Рим. Освен грижата за свещения огън, за който се считало, че предпазва Рим, те били отговорни за множество ритуали, до които мъжете свещеници нямали достъп. Ако някоя от весталките позволи на огъня да угасне, тя била бичувана. Ако наруши клетвата си за безбрачие, това се считало за кръвосмешение, тъй като тя била дъщеря на държавата.
Наказанието за весталка, изгубила девствеността си, докато все още е на служба, било смърт. Въпреки това, тъй като било забранено да се пролива кръвта на весталките, както и да бъдат погребвани в Рим, жриците, извършили престъплението, се отвеждали извън Рим в ковчег, в който били поставяни живи, заедно с малко храна и вода. Това давало на екзекуцията символ на „доброволна“ смърт.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
