Ниневия (в днешен Ирак) е един от най-старите и най-велики градове от древността. Районът е заселен още през 6000 г.пр.н.е. и до 3000 г.пр.н.е. се превръща във важен религиозен център, където се почитала богинята Ищар. Ранният град (и едни от първите сгради) са построени неправилно и понесли щети от редица земетресения. Едно от тези бедствия разрушава първия храм на Ищар, който е изграден наново през 2260 г.пр.н.е. от акадския цар Манищушу.
По-късно амореите населяват мястото и един от техните царе – Шамши-Адад I помага за възстановяването на храма и оставя след себе си записки, описващи следващите му строителни проекти. Цар Шалманесер I изгражда дворец и храм в Ниневия и се смята, че е отговорен за изграждането на първите стени около селището.
Ниневия нараства драматично по размер, величие и слава, особено по време на управлението на цар Сенахериб, който обявява града за столица на Асирия. Сенахериб бил син на цар Саргон II, който бил убит при битка (смърт, която се считала за позорна, тъй като се вярвало, че по този начин човекът е наказан от боговете заради греховете му) и Сенахериб искал да се разграничи от баща си. Затова той изоставя столицата на баща си – Дур-Шарукин и обявява Ниневия за своя столица още в началото на управлението си.
Всичко, което можело да се премести от Дур-Шарукин, било пренесено в Ниневия. Сенахериб изгражда огромни стени около града с 15 порти, създал обществени паркове и градини, акведукти, напоителни канали и значително разширява и подобрява структурата на Ниневия. Неговият дворец имал 80 помещения и Сенахариб го нарекъл „дворец без конкуренция“ – същите думи, които баща му Саргон II използвал, за да опише своя дворец в Дур-Шарукин. Някои историци вярват, че Висящите градини всъщност били разположени в Ниневия и че са били изградени по време на управлението на Сенахериб.
След Сенахериб на трона се възкачва синът му Есархадон, който продължава строителните проекти на баща си. Когато той умира, неговата майка Закуту царува за кратко, преди да остави управлението в ръцете на сина си Ашурбанипал. По време на управлението на Ашурбанипал е издигнат нов дворец и царят започва процес на събиране и каталогизиране на всички писмени произведения в Месопотамия. Резултатът от усилията му е известната Библиотека на Ашурбанипал, в която се съдържали над 30 000 изписани плочи и папируси.
Есархадон
Ашурбанипал декорира двореца с огромни и сложни релефни картини, а обществените градини се разширяват и подобряват – подобрения, които допълнително укрепват репутацията на Ниневия като град с изключителна красота и култура. Любовта му към знания и интересът му към писмеността привличат в Ниневия учени и писатели, а стабилността на управлението му позволява развитието на изкуствата, науките и архитектурните нововъведения.
През 627 г.пр.н.е Ашурбанипал умира и неговите синове започват спорове за наследяването на трона. По онова време Асирия е толкова голяма, че поддържането ѝ единна била почти невъзможно. Някои райони се опитвали да се освободят от години и видели своя шанс в създалата се ситуация. Военни нападения от перси, вавилонци, мидийци и скити, започнали през 625 г.пр.н.е, все повече отслабвали империята. През 612 г.пр.н.е Ниневия е изгорена от съюзническата армия на персите, вавилонците и мидийците, които след това разделят региона помежду си. Областта е слабо населена и древните руини били заровени в земята.
Ашурбанипал
През 627 г.пр.н.е започва Битката при Ниневия, а след нея регионът пада под византийски контрол. Докато другите велики градове на Месопотамия били разпознавани по руините им, от Ниневия нямало и следа. Градът остава погребан под земята до 1846 година, когато е открит от археолога Остин Хенри Лейърд. Последвалите разкопки на археолози като Кембъл Томпсън и Джордж Смит разкриват великолепието на някогашния велик град. През 90-те години обектът е разграбен и редица добре запазени панели са разбити и откраднати, а по-късно продадени на пазара като антики.
Днес Ниневия е изправен пред опасност заради нарастването на предградията на Мосул и е повреден от актове на вандализъм. През 2010 година Global Heritage Fund поставя руините на Ниневия в списъка с топ 12 застрашени обекти. Някога обаче, Ниневия е бил сред най-великите градове на Месопотамия и няма съмнение, че Сенахериб и царете, които са изграждали града преди и след него, са вярвали, че славата на Ниневия ще продължи вечно.
