Според официалната историческа версия, строежът на Великата китайска стена, предназначена да защити страната от нападенията на номадските народи, започнал през ІІІ в. пр. Хр. по волята на легендарния император от династията Цин – Ши Хуанди, първият владетел, който обединил Китай в една държава.
Смята се, че до наши дни са оцелели участъците от Великата стена, построени главно по време на династията Мин (1368-1644). Активният й строеж се разделя на 3 исторически периода: по времето на династията Цин през ІІІ в. пр. Хр., династията Хан – ІІІ в. сл. Хр. и династията Мин (1368-1644).
Така, по същество, под името „Великата китайска стена“ се обединяват поне 3 големи проекта в различни исторически епохи. Според някои експерти общата дължина на стените била не по-малко от 13 хиляди километра, а според други – „само“ 6 хиляди.
С падането на династията Мин и установяването в Китай на манчжурската династия Цин (1644-1911 г.), строителните работи били прекратени. По този начин днес основно е съхранена онази стена, чието изграждане е завършено до средата на ХVІІ-ти век.
Ясно е, че изграждането на такава грандиозна отбранителна структура изисквала мобилизацията на огромни материални и човешки ресурси от китайската държава. Историците твърдят, че с изграждането на Великата стена са били заети едновременно до 1 милион души, а строителството било придружено от чудовищни човешки жертви (според други източници, били включени три милиона строители или половината от мъжкото население в древен Китай). И тук започват проблемите.
Не е ясно какво, в крайна сметка, е окончателното значение на Великата стена. Китай не разполагал с необходимите военни сили не само да я отбранява, но дори просто да я контролира по цялото й протежение. Вероятно именно поради това обстоятелство, не се знае нищо конкретно за ролята на Великата стена в защитата на империята. Хрониките не споменават някакви сериозни военни действия, в които тя да е играла важна роля. Въпреки това, китайските владетели упорито изграждали тези стени в продължение на 2 хиляди години.
Мнозина китаеведи опитват, но все още не могат да намерят рационално обяснение за мотивите на древните китайци относно този строеж. Най-екзотичната хипотеза твърди, че стената служела като крайна северна линия за експанзията на самите китайци. Тя трябвало да ги предпазва от сливане с варварите. Нейната роля била ясно да определи границите на китайската цивилизация, да насърчи спояването й в една империя, току-що съставена от различни разпокъсани царства. Тоест, тя защитавала не китайците от варварите – а варварите от китайците.
Според повечето военни историци, това укрепление е просто абсурдно от чисто отбранителна гледна точка. Великата стена не може да се нарече дори просто неефективен крепостен обект, защото по тяхно мнение, е напълно безсмислена: тя минава по хребетите на трудно достъпни планини и хълмове. Но защо да се строи стена в планините, където не само номадите на своите коне, но дори обикновена пехота не може да премине заради пресечения и неудобен терен? Или стратезите на Поднебесната империя се страхували от атаките на диви алпинисти?
Кулминацията на фантастичния абсурд е фактът, че стената на някои места дори се разклонява, образувайки напълно безсмислени възли и подобия на автомагистрални „детелини“. Но тогава, какво виждат туристите?
Оказва се, че обикновено на туристите показват една от секциите на Великата стена, разположена на 60 километра северозападно от Пекин. Това е районът „Бадалин“, където дължината на стената е 50 километра. Там тя е в отлично състояние, което не е изненадващо – реконструкцията тук е извършена през 1950-те години. Всъщност, в този участък стената е построена наново, макар и, както твърдят, върху стари основи.
Все пак, защо са построили Великата китайска стена в планините? Хората, които изпитват крайни съмнения въобще в нейното съществуване, твърдят, че за наблюдателя е трудно да установи дали руините на Великата стена наистина се простират на хиляди километри по планинските хребети, както заявява официалната история. Освен това, в планините е невъзможно да се установи колко стари са основите на стената. Там каменните структури не потъват в мека почва, затова е лесно съвсем нови структури да се представят за много древни.
„Отрицателите“ на Великата китайска стена твърдят, че тя дори не е фалшифицирана. Според тях, може да се фалшифицира само нещо, което е съществувало в оригинал – например, банкноти или картини. Тоест, налице е оригиналът и вие можете да го копирате, както постъпват художниците-фалшификатори. Ако копието е направено добре, е трудно да се докаже, че това е фалшификат. А в случая с китайската стена според „отрицателите“ не може да се каже дори, че е фалшива. Защото в древността не е имало истинска стена.
Според тях, това е някакво квази-историческо, митологично архитектурно творчество, по-голямата част от което никога не е съществувало. А в ново време е построен някакъв 50-километров участък до Пекин, предназначен за туристически разходки.
Твърди се, че Великата китайска стена се била виждала от Космоса. Но факт е, че ако се вгледаме внимателно в това, което казват различни американски астронавти и руски космонавти, ще видим как повечето от тях заявяват, че никога не са я виждали, а други доста се колебаят дали са видели точно нея. Например, често я бъркат с някои реки.
През октомври 2003 г. китайският космонавт Ян Ливей заяви, че не е успял да види стената от космоса. Европейската космическа агенция малко след това публикува снимки на Великата китайска стена от Космоса. Но само седмица по-късно агенцията призна, че е станала грешка, а фотографираният обект е река.
Така, колкото и неочаквано да е за мнозина, въпросът си остава: „Съществувала ли е Великата китайска стена в древността?“
