След като испанските завоеватели пристигат в Мексико през 1519г, една от най-лошите епидемии в човешката история разтърсва великата ацтецка цивилизация. Само век след пристигането на испанците, населението на ацтеките е сведено от 25 милиона до 1 милион. Макар отдавна да има спекулации за причината за епидемията, никой не знае със сигурност каква е била тя. Днес, учени са предоставили първите ДНК доказателства за бактерия, открита в телата на загиналите при една от най-опустошителните епидемии. Според тях, виновникът е вид салмонелна бактерия, вече редкия щам Paratyphi C.
В днешно време, когато човек има нещастието да се зарази със салмонела (или технически салмонелоза), обикновено това става след консумиране на недобре сготвено месо или яйца. Разболява се за около седмица, а симптомите включват стомашни болки, гадене, повръщане, диария и треска. Гаден бацил, но не кой знае колко опасен.
Някои щамове на салмонелата обаче могат да са доста сериозни, да предизвикат коремен тиф и дори смърт. Един определен щам, известен като Paratyphi C, предизвиква коремен тиф или треска на червата. Ако не бъде третирана, бактерията убива между 10 и 15% от заразените. Paratyphi C вече е изключително рядка и поразява хора предимно в развиващите се страни, където санитарните условия са лоши. Според ново ДНК изследване обаче, епидемия от тази смъртоносна форма на салмонела може да е допринесла за падането на ацтеките през 16-и век.
В десетилетията след пристигането на испанските конкистадори през 1519г, ацтеките са поразени от няколко унищожителни вълни от заболяването. На техния местен език, нахуатл, ацтеките наричат тези епидемии коколизтлли, от думата за „заразна болест“. Една голяма епидемия между 1545 и 1550г е отнела живота на повече от 80% от популацията на ацтеките. Друга епидемия удря през 1576г, убивайки между 7 и 18 милиона души.
Търсейки улики за причината за тези епидемии, учени, водени от Йохан Краус, еволюционарен генетик в германския институт Макс Планк, решават да изследват гробове в Оахака в южно Мексико. Според техните открития, публикувани по-рано този месец, учените са извлекли и секвентирали ДНК фрагменти от зъбите на 29 тела, погребани тям, 24 от които са били жертви на епидемията от 1545г.
След като са отделили бактериалната ДНК от човешката, учените са сравнили резултатите с повече от 2700 модерни бактериални генома. Открили са, че бактериалната ДНК от няколко човека съвпада със салмонелната бактерия, след което са успели да реконструират два генома на щама Paratyphi C.
Според предишни теории, тиф, едра шарка и дребна шарка са сред вероятните причини за изчезването на ацтеките. През 2002г, учени от Националния автономен университет на Мексико (UNAM) в Мексико Сити излизат с теорията, че вирусна хеморагична треска, в комбинация със сушата, е избила милиони ацтеки. Сравняват мащаба на събитието с Черната смърт, която убива около 20 милиона души в Европа през 14-и век. Никоя от предишните хипотези обаче не е подкрепена от ДНК доказателства, което прави новото изследване особено интригуващо.
Изследването все още не е проверено и други учени ще трябва да възпроизведат резултатите и да излязат със заключение по въпроса. Поне един учен – Мария Авила-Аркос, генетик от UNAM, която не е участвала в изследването – остава скептична, че салмонела би могла да убие толкова хора. Тя твърди, че епидемията може да е била вирусна, тъй като методът, използван от учените, не би могъл да засече вирус.
