Създаването на демократична Германия след Хитлер

След края на Втората световна война пред победилите съюзници изникнал въпросът: какво да се прави с Германия? И още един, може би още по-важен: какво да се прави с германците?

През 1944 г. Великобритания и Съединените щати се споразумели, че след края на войната Германия трябва да бъде разделена на части, тежката индустрия да бъде унищожена, а самото население да се пренасочи към селското стопанство. Това бил така нареченият „план Моргентау“, предложен от тогавашния министър на финансите на САЩ Хенри Моргентау.

Финансистът от Уолстрийт Хари Декстър Уайт изчислил, че този план ще причини намаляване на населението на Германия с 25 милиона души. През август 1944 г. бил издаден наръчникът за следвоенната окупационна администрация в Германия. Но Моргентау го отхвърлил, защото смятал, че дневният порцион от 2000 калории на германец е прекалено голям.

Бившият президент на САЩ Хърбърт Хувър пише през март 1947 г.:

„Има илюзия, че Германия може лесно да бъде преобразувана в „страна на орачи и пастири“. За целта обаче трябва да се ликвидират или закарат някъде 25 милиона немци“.

Секретният „план Моргентау“ обаче попаднал в пресата.

Естествено, нацисткият централен орган Volkischer Beobachter („Фьолкишер беобахтер“) веднага излязъл със заглавие: „Рузвелт и Чърчил са съгласни с еврейския убийствен план“. Вестниците в Америка и Англия също подложили плана на рязка критика.

Избухнал скандал. Правителствата на САЩ и Англия били принудени да отхвърлят плана в първата му версия. Но неговите идеи били съхранени и въплътени в западните окупационни зони.

„От 1945 г. до средата на 1948 г. наблюдавахме заробването, унижението, унищожаването на цяла нация“, пише офицерът от медицинската служба на американския флот капитан Албер Бенке. Той съобщил, че в някои области на Германия под окупацията на САЩ и Англия хората получавали по 400 калории дневно, а в повечето райони малко под 1000 калории. В същото време съюзниците обесили бившия нацистки наместник в Холандия Артур Зайс-Инкварт заради „глада“, устроен от него там – холандците по негово време получавали по 1394 калории на ден.

През септември 1944 г. на Втората Квебекска конференция Рузвелт и Чърчил обсъдили планове за стерилизиране и кастриране на немците. Рузвелт по принцип се съгласил с такъв вариант, като все пак допуснал и друга „опция“:

„Трябва да бъдем твърди към Германия – имам предвид целия немски народ, а не само нацистите. Необходимо е или да се кастрират германците, или да се държим с тях така, че да не могат да възпроизвеждат потомци, които да се държат както в миналото“.

Но, всъщност, тази идея била предложена доста по-рано – още през март 1941 г. Тогава в САЩ излязла книгата на Теодор Кауфман „Германия трябва да загине!“ (Germany Must Perish!). В нея авторът предлага след края на войната немците да бъдат стерилизирани и кастрирани, а територията на Германия да бъде поделена между Холандия, Белгия, Франция, Чехословакия и Полша. Авторът на книгата изчислил, че щяло да се наложи да бъдат стерилизирани и кастрирани около 48 милиона германци (всички мъже до 60-годишна възраст и жени до 45-годишна възраст). Той предложил това да стане така: ако 20 хиляди хирурзи провеждат по 25 операции на ден, ще могат да стерилизират цялото посочено немско население за около 3 месеца. След две поколения немската нация просто трябвало да изчезне безследно.

През 1942 г. Кауфман публикувал втора книга, в която за пръв път изложил план за превъзпитание на германския народ. Този втори план на Кауфман се състоял от десет точки. Най-изненадващото е, че в тях се предлага след войната да бъде извършено точно това, което и сторили САЩ и Англия с Германия: изолиране на източните райони на страната, преместване на столицата западно от Берлин, превъзпитание особено на германските младежи, строг контрол върху пресата и радиото.

След дълго колебание идеята за стерилизиране на германците била отхвърлена, защото се планирало Германия да бъде използвана против СССР – а за целта в нея все пак трябвало да живеят хора. Приел се планът на професора от Харвард Е. А. Хътън, който през януари 1943 г. предложил идеята да се промени наследствеността на германците. Според професор Хътън немците трябвало да бъдат кръстосани с други нации и така да се създаде „нова порода“ неагресивни германци. За целта се предлагало следното: да бъдат изведени от Германия пленените немски войници – около 10-12 милиона мъже, за период от 20 години в пленнически лагери на чужда територия, да се докарат в Германия мъже предимно от Африка и да се подпомагат финансово браковете между немски жени и чужденци. По този начин можело да се намали броят на расово чистите германци.

А с цел германците да не се размножават прекалено, трябвало да се „копират“ социално-психологически елементи от Ваймарската република през 1920-те години: окуражаване на хомосексуализма и други сексуални отклонения, масово ангажиране вниманието на жените с работа, кариера и всичко, което ги отклонява от семейството, пропагандиране на порнографията и въобще на „забавленията“. Ситуацията във Ваймарската република е добре илюстрирана в прочутия филм „Кабаре“.

Плановете за тотално унищожение на немците в западните окупационни области били отхвърлени поради започващата тогава Студена война. В нея на Германия и нейните нови въоръжени сили се отреждала важна роля в борбата срещу комунизма и СССР. Идеите за стерилизиране на немските мъже и жени били отхвърлени като нецелесъобразни. Останали само плановете за „превъзпитание“ на младото поколение и докарване на имигранти от чужбина.

През 1960 г. САЩ принудили Германия да приеме първите 7000 турски гастарбайтери под предлог, че трябвало да се помогне на Турция, която била важен съюзник по НАТО.

Започнало създаването на нова демократична Германия.