Франките по времето на Каролингите (наследниците на Карл Велики, който умрял в 814 г.) навлизали в пълноценен сексуален и брачно-семеен живот доста рано. Момичетата, навършили 12-годишна възраст, и момчетата на 14–15 години вече се смятали за възрастни, можели да се женят и да имат потомство.
Това, разбира се, не означавало, че всички на тази възраст постъпвали точно така. Например, Карл Велики официално се оженил за пръв път, когато бил на 26 години, а баща му Пипин Къси – почти на 30. Император Лотар I създал семейство на 26, а Людовик Немски – на 27. От друга страна, Людовик Благочестиви станал съпруг на 16 години, което било по-скоро изключение.
Сравнително късните бракове на мъжете от династията на Каролингите не означава, че преди това били лишени от пълноценен сексуален живот. Всеки имал наложници или постоянни любовници, обикновено от благородни семейства. Това било толкова често срещано явление, че съвременниците дори не обръщали внимание.
Но девойките били омъжвани възможно най-рано. Хилдегарда станала съпруга на Карл Велики на 13 години. Ирменгарда се омъжила за Людовик Благочестиви едва на 14. Също на толкова била и Юдит, втората му съпруга, въпреки че самият император вече бил надхвърлил 40. Според показанията на анонимния му биограф, наречен Астроном, той се решил на повторен брак, за да не се отдава на „блудство“.
Но други Каролинги много-много не се ограничавали в подобна ситуация. Едва погребал жена си, 58-годишният Лотар I веднага си взел две наложници сред кралските робини. Едната скоро му родила син – Карломан. „Другите му синове също се отдадоха на разврат“, отбелязва летописецът.
Бракът оставал в сферата на частното право. Участието на духовенство или кралски служители в регистрацията му не било задължително. Това обаче не означавало липса на официални ритуали. Сключването на брак било публичен акт, ставало в присъствието на свидетели по предварително съгласие на заинтересованите страни, придружавало се с връчване на подаръци и с пиршества.
Църковният брак се разглеждал като моногамен и неразривен, а основната му цел била раждането на потомство. Като цяло този модел бил доста гъвкав. Например, липсата на девственост в този контекст била на заден план и не се считала като непреодолима пречка за сключването му.
За секс с монахиня, доброволно или по принуда, бил наказван само мъжът. Същото се отнасяло и за други разновидности на „блудство“, с изключение на лесбийството – но дори и в този случай покаяние се налагало само на активната участничка.
В епохата на Каролингите около 85% от франките водели пълноценен семеен живот. Ако прибавим към това ранното (често предбрачно) начало на сексуалния живот и високата раждаемост, става ясно защо каролингското общество никога не е преживяло нито демографски спад, нито дори демографска стагнация. Напротив, съвременните изследвания отчитат стабилен прираст на населението, макар и незначителен – той се сменял с кратки и засега необясними скокове на раждаемостта от тип „бейби-бум“.
Франкското общество от VІІ – Х век било изключително младо. Населението на села и градове, манастири и военни гарнизони се състояло главно от млади мъже и жени, които били на физиологичния връх на сексуалността. Според някои сведения приблизително две трети от населението на каролингската империя били хора под 25 години. Не е изненадващо, че наказанията, законовите кодекси, житиетата, виденията и хрониките постоянно регистрират високо ниво на сексуално напрежение в обществото. Мъжете постоянно търсели жени. Те извършвали въоръжени набези по заключени къщи в името на заветната плячка – момичетата на брачна възраст. Чужди годеници били отвеждани направо от олтара, а съпруги – отвличани от семействата им. Не е изненадващо, че кодексът „Салическа правда“, активно използван от каролингските съдии, наказвал дори само за докосване на жена против волята й. Друга алинея предвижда значителна глоба, ако свободна жена бивала наричана „развратница“ без причина. Също и „Баварска правда“ налагала строги наказания за онези, които вдигали полите на жената над коленете или смъквали забрадката й.
Аборт след 40 дни от зачеването се наказвал като убийство на възрастен човек. Такива акушерки, както и изнасилвачите, се наказвали жестоко. Изнасилванията и отвличанията на жени, съдейки по честотата на споменаване на тези престъпления в различни източници, не били рядкост.
Историците и летописците от епохата на Каролингите внимателно избягват да описват еротични сцени. Но през първата четвърт на VIII век. анонимният автор на „Книгата за история на франките“ спокойно разказа на читателя за спонтанното съвокупление на Фредегонда и крал Хилперик, който неочаквано се завърнал вкъщи и обладал съпругата си. Кралицата в този момент миела косата си, не видяла лицето на мъжа и затова го объркала с любовника си – майордома Ландерик.
Църквата полагала големи усилия да въведе ред в сексуалния живот на обществото. За секс в брака се одобрявала само мисионерската поза. Ако жена сядала върху мъжа, той трябвало да се покайва 3 години. За обладаване на жената отзад покаянието било 7 години. Порицавали се аналният секс, мастурбацията и опипването.
Наказанията за развратните духовници, дякони, свещеници и епископи ставали все по-строги. През 846 г. в околностите на Реймс, където току-що се бил събрал църковният синод, хванали младеж, който се чифтосвал с кобила. Веднага бил осъден и изгорен на клада.
Когато през 814 г. Людовик Благочестиви седнал на престола, бързо въвел ред в двора, прогонвайки многобройните „курви“ и „развратни жени“. Не пощадил дори собствените си сестри, които си имали своите фаворити. Вкарал ги в манастири, а любовниците им изгонил от двореца.
Но дори зад манастирските стени било трудно да се скриеш от изкушенията. Човешката природа е слаба – и хората преди 1200 години много добре разбирали това.
