Шарлот Корде се родила в благородническо семейство през 1768 г. Баща й служил в армията, а след пенсионирането си се занимавал със собствена ферма в Нормандия. На 14 години момичето заедно с по-малката си сестра Елеонор било изпратено в манастира „Света Троица“ в Кан (Северозападна Нормандия) като пансионерка – тоест, на държавна издръжка.
Този бенедиктински манастир имал богата библиотека и достъпът до нея бил свободен за всички, а книгите там били не само с духовно съдържание. В манастира Шарлот се запознала с произведенията на такива анти-религиозни писатели и философи като Шарл Монтескьо, Жан-Жак Русо, Гийом Рейнал. Тези книги направили силно впечатление на младото и неопитно момиче.
Шарлот Корде – Уикипедия
През 1789 г. започнала т. нар. „Велика френска революция“ и монахините били прогонени, а манастирът – затворен. Шарлот се настанила в къщата на леля си в Кан. Младото момиче прекарвало цялото си време в четене на вестници и различни политически брошури. Тя попивала цялата информация за вихрещата се революция – но, в същото време, оставала предана на монархията.
Екзекуцията на Людовик XVI на 11 декември 1792 г. потресла Шарлот. Междувременно революцията, както обикновено, започнала да „изяжда децата си“. На 2 юни 1793 г. депутатите на жирондистите били изключени от върховния революционен орган – Конвента. Властта се съсредоточила в ръцете на якобинците, начело с Робеспиер, и на монтанярите – с Марат и Дантон.
Жирондистите били принудени да бягат, за да спасят живота си. Мнозина от тях се озовали в Кан през юни 1793 г., като създали в този град опозиционен център. Естествено, Шарлот проявила голям интерес към всички тези събития. Срещнала се с някои от жирондистите, сред които най-много я впечатлил Жан Барбару. Под негово влияние Шарлот станала републиканка и решила да отиде в Париж.
Историците не са уверени кога точно в нея узряло намерението да убие Марат. Предполага се, че в началото това бил само един от вариантите, към който се била насочила – а общото й намерение било да разговаря с него, като по-нататък действа в съответствие с развитието на обстоятелствата.
Жан Барбару й дал препоръчано писмо до члена на Конвена Клод Ромен Дюпере, който известно време бил близък с жирондистите, но членувал в клуба на якобинците, затова и се спасил от преследванията. Преди да замине за Париж, Шарлот унищожила всичките си книжа и написала писмо до баща си, в което съобщавала, че заминава за Англия.
Шарлот пристигнала в Париж на 11 юли 1793 г. Все още не била решила окончателно с кого да се срещне – с Робеспиер или Марат. Но Робеспиер винаги се намирал сред много хора и да се разговаря с него насаме било трудно. А Марат страдал от тежка екзема и постоянно бил у дома си, като прекарвал повечето време във вана с топла вода. Незавсимо от това, приемал посетители. Затова вечерта, когато се прибрала в хотела, младата жена се спряла на него и написала обръщение към френския народ. В него тя заявила, че ако убие Марат, няма да наруши закона, тъй като самият той се е поставил извън закона с кървавия терор, на който бил подложил французите. По това време републиканците вече по най-зверски начин били избили над 250 хиляди души при потушаването на въстанието в департамента Вандея, без да се броят хилядите екзекутирани на гилотината, освен това разрушили и осквернили стотици църкви и манастири – затова и Шарлот имала пълното основание да напише тези думи.
Рано сутринта на 13 юли тя отишла в къщата на Марат – но не стигнала по-далеч от чакалнята, поради многобройните посетители. Привечер се появила отново и изпратила по слугинята бележка, в която се разказвало за някакъв „заговор“ в Кан и за „списък на конспиратори“.
След като Марат прочел бележката, се заинтересува от информацията и наредил да поканят Шарлот. Приел я, седнал във ваната. Посетителката му подала предварително подготвения списък със „заговорниците“. Марат започнал да го чете, после вдигнал очи и казал, че всички скоро ще бъдат на гилотината. В последвалия разговор той обяснил плана, който разработвал от доста време. Намеренията му били наистина грандиозни: да бъде унищожена цялата френска аристокрация – 260 хиляди души, които трябвало да бъдат екзекутирани в рамките на едно денонощие.
Историците смятат, че именно тогава, ужасената от намеренията му Шарлот, окончателно решила да го убие. Тя извадила скрития си кинжал и ударила два пъти в гърдите „революционния изверг“, както го наричали опонентите му. Последното нещо, което Марат успял да стори, било да извика силно. Шарлот побегнала в коридора, но там я задържали.
„Убийството на Марат“, Бодри, (1868) – Уикипедия
Сутринта на 17 юли 1793 г. революционният трибунал осъдил Шарлот Корде на смърт. Присъдата била изпълнена същата вечер.
Шарлот се държала гордо и с достойнство. От затвора до площад „Революция“ я закарали с каруца, в която стояла изправена през цялото време, отказвайки да седне. Вглеждала се в очите на парижаните, като очевидно се опитвала да се увери, че смъртта й не е напразна. След като се изкачила на ешафода, помолила палача да отстъпи настрана, за да разгледа по-добре гилотината. Отсекли главата й в 19.30 ч.
Когато династията на Бурбоните се върнала на власт, започнали да я почитат като национална героиня. Александър Пушкин сравнявал Шарлот Корде с богинята на отмъщението. За нея са снимани няколко филма, като първият е от 1895 г.
И до ден-днешен, в запазената къща в имението „Ронсере“, близо до град Вимотие, където е родена Шарлот Корде, хората носят свежи цветя.
