В наши дни е твърде модерно т. нар. „концептуално изкуство“. То привлича много хора, които желаят да създадат свои творчески изяви, без да са учили в художествена академия или по друг начин да са усвоявали трудната азбука на живописта и скулптурата.
И наистина, човек трябва само да има богато въображение, чрез което да създаде „концептуална“ творба или инсталация от най-неочаквани материали и с изненадващи форми. Доколко това е наистина „изкуство“, е отделен въпрос. Но изненадата за публиката почти винаги е гарантирана.
Един от най-известните творци в областта на концептуалното изкуство е италианецът Пиеро Манцони (1933-1963), който винаги успявал да учуди и шокира обществеността с оригиналните си творби.
Манцони е роден на 13 юли 1933 г. в градчето Сончино, Италия. Първоначално създава произведеията си под влиянието на французина Ив Клайн (1928-1962), един от основателите на концептуалното изкуство. Първата му изложба се състояла в Милано, когато бил само на 23 години. През следващите 7 години Манцони създава такива произведения, за които все още се говори.
Всичко започнало чрез експерименти с доста обикновени материали и текстури. Например, навити заешки кожи в ръцете на художника се превърнали в топка и получили съвсем логично название – „Заешки кожи“.
През 1958 г. той решил да затвори своя дъх в мембрани и от тях създал „пневматична скулптура – а две години по-късно представил проекта „Диханието на художника“: тогава Манцони надул балони и заявил, че това е произведение на изкуството.
През 1960 г. на една от изложбите художникът публично сварил яйца, оставил отпечатъци от пръстите си върху тях и предложил на желаещите да ги изядат. Казват, че няколко от тях са все още цели и невредими.
Човек може да си представи много неща, когато чуе следното название на скулптура: „Основата на света“. Манцони обаче не се увлякъл в сложни философски образи, а само направил куб от стомана и бронз с надпис „Основата на света”. Понеже надписът бил обърнат наопаки, с горната част надолу, идеята е, че кубът поддържа като фундамент цялата планета Земя.
През 1959 г. художникът започнал голям проект, наречен „Линии“. Творбата представлявала черни тръби с дата и името на художника, вътре в които имало листове хартия. На всеки лист била начертана черна линия с определена дължина и дебелина. Тръбите били 68. Една от тях той отворил и показал пред публиката на изложба в Милано.
Но през 1960 г., на друга изложба, Манцони заявил, че някои от неговите творби по никакъв начин не трябва да се разкриват, а да останат вечна загадка.
Следващият проект – „Линия с изключителна дължина”, представлявал ролка техническа вестникарска хартия с дължина 7200 метра. Другите „линии“ били навити по-късно и имали дължина 1000 и 1140 м. Манцони планирал да навие много такива линии и да ги постави в различни галерии на света така, че дължината на една в разгънат вид да „достигне” следващата „линия“ в друг град и по този начин да опаше целия свят. Но ранната смърт на художника не му позволила осъществи този оригинален проект.
Но най-спорното и необичайно творение на Пиеро Манцони е неговият проект „Лайното на художника“ (тук може да се използват и по-завоалирани изрази като, например, „изпражнения“ или „фекалии“; но, уви, точно така се превежда оригиналното му название – „Merda d’artista“).
През 1961 г. Манцони поставил свои изпражнения в 90 консервни кутии и ги запечатал, номерирал и подписал, като добавил надпис на четири езика: „Лайното на художника“.
Звучи странно и невероятно – но Манцони много бързо разпродал всички „консерви“ по цената на теглото им в злато, а сега някои струват и много по-скъпо!
Днес тези „произведения“ се намират в различни галерии и частни колекции. Например, на 23 май 2007 г. консерва номер 18 от „Лайното на художника“ била продадена за 124 хиляди евро.
На 16 октомври 2015 г., на аукцион на „Кристис“ консерва №54 била продадена за 182 500 лири-стерлинги.
Рекордът засега е поставен на 5 декември 2016 г. в Милано, когато консерва №69 била продадена за 220 хиляди евро.
Говори се, че няколко от тези консерви са „бомбирали“ – тоест, избухнали поради налягането на газовете вътре и ръждясването на метала. Но собствениците на тези експонати пазят в тайна както инцидентите, така и съдържанието на кутиите. Някои скептици твърдят, че вътре има обикновен гипс. Но никой не мисли да ги отваря, защото тогава вече няма да се смятат за произведение на изкуството.
Какво искал да каже Пиеро Манцони с тези си „творби“? Той обяснил, че желанието му било да покаже лековерността на снобите, които купуват произведения на изкуството:
„Всички тези буржоазни прасета харесват само лайна. Нали искат да имат нещо съвсем автентично от художника? Ето, в тези консерви запечатах възможно най-автентичното нещо, създадено някога от художник!“.
