Още

    Средновековни български крепости: Мезешка крепост

    Мезешката крепост (Неузетикон или Неутзикон) известна сред местните като „Калето“ е разположена на запад от Мезек, община Свиленград. Намира се върху издължена тераса, която се простира в подножието на североизточните Родопи – на стръмно разклонение, познато като Гората или Св. Марина. Надморската височина на Мезешката крепост е около 210 метра – до нея може да стигнете минавайки от западния край на селото, който отвежда до връх Шейновец. В случай, че ви интересува можете да се разровите за повече информация, тъй като под връх Шейновец (704 м н.в.) е открита тракийска куполна гробница. Но да се върнем към крепостта – изграденото през 11 – 12 век византийско укрепление е било използвано като гранична стражева крепост, която е трябвало да защитава намиращите се между реките Марица и Арда територии. През Студената война на мястото, където се намира най-източната кула е изградено военно съоръжение.

    Мезешката крепост от юг. Снимка: Уикипедия

    Площта, която заема Мезешката крепост е малка – около 7 декара, имащи формата на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените на крепостта Мезек са дебели от 1,90 до 2,50 m. За изработването им са използвани ломени камъни, които били споени с бял хоросан, а от външната им страна имало три тухлени пояса. След 1900г. зъберите на крепостната стена, както и част от самата нея били разрушени, а частите им били използвани за построяването на турски казарми в Свиленград. Най-засегната била северната крепостна стена, която е оцеляла до нивото на терена от вътрешната страна, докато западната, южната и източната стени са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. В северния край на западната стена се намира входът на крепостта, който изглежда като дълбока чупка на стената с кула, която да го защитава. Девет заоблени кули се грижат за защитата на крепостта. Кулите са направени така, че да се издават над 10 метра височина. Разпределението им е следното: пет на южната стена, две от които са ъглови, а останалите три са по фронта, две на западната страна – разположени по средата и на главния вход, и по една кула на източната и на северната стена.

    Кулите по западната стена на Мезешката крепост. Снимка: Уикипедия

     

    В някои писмени източници се споменава за крепост, намираща се на границата между Одринската и Пловдивската средновековни области – това е  крепостта Неутзикон (гр. Νεούτζικον), която Константин Иречек уподобява с руините при с. Мезек. Историкът Никита Хониат също споменава крепостта във връзка със събития от 1193 г. или по-точно, когато Исак II Ангел сломява бунта на братовчед си Константин Ангел Дука. Историята е следната – през 1192 г., младият Константин бил назначен за управител на Филипопол и се радвал на големи успехи във войната срещу въстаналите българи начело с братята Асен и Петър. Когато през 1193 г. се обявил за император, много хора сред византийската армия го подкрепили и заедно с тях тръгнал към Адрианопол, при великия доместик на Западните армии на империята Василий Ватаци, който случайно бил негов зет. Дори не били стигнали до Адрианопол и поддръжниците му  извършили измяна и го пленили на място, познато като Неутзикон, намиращо се на границата между Адрианополсакта  и Филипополската епархии. Интересен обрат, нали?

    Портата и част от възстановени зъбери на крепостната стена на Мезешката крепост. Снимка: Уикипедия

    Арх. д-р Александър Рашенов за пръв път извършва археологически проучвания на крепостта през 1930 година по време, на които са документирани укрепителната система и малки проучвания във вътрешността. През 1963 и 1973 г. от РИМ-Хасково са извършени консервационно-възстановителни работи по стените, а през 1983 година се провеждат по-обширни археологически разкопки. Най-ранните доказателства за съществуването на крепостта са датирани от 11 век. Освен това е уточнен планът на крепостта, както и периодът на построяване на отбранителната система. Въпреки че, крепостта е датирана от края на 11 и началото на 12 век, най-голямо количество керамиката е открито от периода на 13 – 14 век. Най-разпространените хипотези са, че крепостта е построена по времето на император Алексий I Комнин и е използвана до идването на Османската империя, която завладяла твърдината. В района са намерени огромни количества фрагменти на каменни мелници, керамични съдове и други предмети използвани в бита. Интересното е, че са разкрити и две зърнохранилища с овъглено жито в тях. Съгласно архитектурния проект от 2007 г, през периода 2012 – 2013 г. консервацията и ограничената реставрация на крепостта са завършени.

    Обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България, крепостта попада в рамките на природна забележителност „Калето“ за защита на скални образувания. През 1927 година Мезешката крепост е обявена за Народна старина. Освен това от 1968 г. е считана за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието. Днес съгласно действащия закон за културното наследство, мезешките руини са със статут на археологически паметник на културата от национално значение.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови