Добавянето на смарт устройства към уредите в дома може да бъде едно доста скъпо начинание. Напълно възможно е синтетичните сензори съвсем скоро да бъдат в състояние да предложат една по-добра алтернатива.
С нарастването на популярността на смарт технологиите, създаването на свързан дом вече е възможно. В момента на потребителите се предлагат две възможности. Едната е да закупят множество смарт джаджи, но освен ако те не са произведени от една и съща фирма, не е сигурно, че ще могат да работят заедно. Другият вариант е да преоборудвате старите си уреди със сензорни маркери. Първата възможност е скъпа, а втората – досадна и времеемка.
Благодарение на скорошен проект, дело на учени от университета Карнидж Мелън, скоро на потребителите ще бъде предоставена и трета възможност. Така наречените от екипа от учени “синтетични сензори”, представляват единно устройство, което може да се включи в какъвто и да е вид електрически контакт и свързва всички отделни устройства в стаята.
Въпреки, че за момента е само прототип, това малко устройство има потенциала да приема голямо разнообразие от данни за заобикалящата го среда, за да превърне на практика всеки един обект в смарт устройство. Използва набор от десет различни сензора, за да може постоянно да следи данни като звук, влажност на въздуха, електромагнитен шум, движение и светлина. От гледна точка на сигурността, създателите са решили да не използват камера. Синтетичните сензори използват машинни алгоритми (machine learning algorithms), които могат, буквално да се самообучават, за да превърнат тези данни в специфична за контекста информация. Все едно имате универсално дистанционно за целия си дом.
Когато хладилникът е отворен, той създава уникални по себе си данни. Устройството усеща движение, вижда включването на светлината и чува отварянето на вратата. За групата от сензори, това звучи доста различно от изхвърлянето на боклука, пускането на кранче или пък тостер. Тренирайки синтетичните сензори, изследователският екип е създал голямо разнообразие от обекти и действия, които могат да бъдат разпознати от устройството.
Съвременните сензори са толкова малки и сложни, че събирането на такава информация, до известна степен, е много лесно. Трудната част е вземането на решение какво точно да се направи с тази информация. Главният изследовател – Гйерад Лапут се е сетил, че може да бъде използвано да отговори на въпроси, които са свързани със заобикалящата ни среда. В разговор с Wired, Лапут обяснява, че задачата пред тях е да превърнат данните в достъпна информация. „Нормалният потребител не се интересува от спектрограмата на електромагнитните смущения от кафеварката му,” той каза. „Той просто иска да знае дали кафето му е готово.”
Работата на синтетичните сензори не се ограничава само с откриването на едно устройство или движение. Групата от сензори позволява откриването на многообразие от входяща информация от различни източници, макар че в момента това не винаги работи перфектно. „Използвайки този тип машинно самообучение сред много различни сензорни емисии и фактът, че това трябва да бъде едно наистина надеждно решение, при най-различни обстоятелства, е доста труден проблем,” казва Антъни Роуи – изследовател, който се занимава със сензорни технологии. „Лесното решение за близкото бъдеще е създаването на интерфейс, който да прави по-лесно за потребителите да посочат къде точно се намира проблемът и да успеят да тренират системата.”
Към момента, синтетичните сензори нямат лесен за ползване интерфейс. По-голямата идея е да се използва устройството като начин да се улавят точни данни без наличието на камера. Добавяйки тази технология към нещо като Google Home или Alexa, тези асистенти ще станат по-интелигентни и то без да стават по-натрапчиви.
