В съзнанието на съвременния човек историята се свързва със смели и силни мъже – и, съответно, с нежни и слаби жени. И на много хора им се струва, че тази гледка в миналото се срещала винаги и навсякъде. Но, за добро или лошо, както всяка идеализирана картина, и тази е доста примитивна. В действителност всичко било доста по-различно.
В миналото се срещали жени, които учудвали с лидерските си качества, войнственост и безстрашие. Достатъчно е да си спомним такива исторически фигури като царица Будика, Жана д`Арк, Катерина Медичи, кралица Елизабет І, императрица Екатерина Велика и много други.
В Средновековието представителките на нежния пол от благородни семейства трябвало да служат като „надежден тил“ за съпрузите си – в най-широкия смисъл на думата. Особено когато мъжете по една или друга причина напускали семейния замък за определено време. (Измишльотините за металните „пояси на целомъдрието“ ги оставяме на съвестта на сексуалните фантазьори от ХІХ век). Задълженията на жената през този период включвали грижи за замъка или двореца, слугите и васалите. Събирането на данъци, паричните въпроси, кореспонденцията с държавни чиновници и съдии – всички тези дела често лягали изцяло върху слабите плещи на благородните дами.
Понякога ситуацията съвсем се влошавала. Докато съпругът на такива жени бил далеч по важни дела: в кралския дворец, на кръстоносен поход или поклонение в Светите земи, се случвало селяните да въстанат или съседите да обсадят замъка. Какво трябвало да прави в такъв случай благородната дама? Съвсем логично: да вземе оръжие, да облече броня и със силни думи да изпрати на бой васалите и слугите си. А понякога и лично да ги предвожда – винаги е подходящо да се демонстрира кой командва на съответната територия.
Понякога отсъствието на съпруга било от полза за жените. Например, Матилда де Браоз (1155-1210), представителка на един от най-силните английски родове по уелската граница през XIII век, многократно разширила земите си във войни си с уелсците. Съпругът й, който бил верен рицар на крал Джон Безземни, постоянно бил в двора на краля или го придружавал при пътешествия до Ирландия. По принцип, бароните покрай британско-уелската граница били опитни воини и непрекъснато воювали с цел да откъсват земи от Уелс. Матилда била достойна представителка на този войнствена прослойка дори на външен вид: висока, красива, умна, храбра и енергична жена. Войната наистина не е занимание за жени – но тя редовно се опитвала да опровергае тази стара истина. Докато съпругът й отсъствал, завоювала по-голямата част от Уелс. После започнала вражда с краля, който заповядал да бъде умъртвена чрез гладна смърт заедно със сина й в замъка Корф. Именно всеобщото възмущение на рицарите от това събитие станало конкретният повод кралят да бъде принуден да подпише през 1215 г. прочутата „Магна харта“ – която и до днес ограничава кралската власт. Така Матилда де Браоз останала завинаги в историята.
Независимо, че нежният пол рядко участвал в битки, и тук имало различни случаи. Например, през 1119 г. кралят на Англия Хенри І обсадил френския замък Бретьой (същия, където по-късно Шарл Перо заселил Котарака в чизми). И бързо получил стрела от арбалет от защитничката на замъка – собствената му дъщеря Юлиана. Все пак замъкът бил превзет, а кралят отнел от дъщеря си лъвския дял на имуществото й в Нормандия.
Средновековните войни били бедствие за слабия пол. Екстремните условия често коренно променяли обичайния начин на живот. Например, стотина години по-рано никой нямало да обърне внимание на думите на момичето Жана от бедно селско семейство – когато тя заявила, че ще освободи Орлеан от английската обсада, ще коронова дофина Шарл и ще прогони английските окупатори от Франция. Ако след тези думи малката Жана д’Арк имала късмет, щяла просто да бъде изпратена в най-близкия манастир.
Но в хода на Стогодишната война всичко било възможно. Най-мощната държава на Средновековието била разрушена. Кралят загубил столицата, благородниците късали територии от страната и създавали собствени „кралства“. Бургундският херцог бил безразличен към съдбата на бъдещия френски владетел; няколко години по-рано той сключил споразумение с Англия и сега, потривайки длани, делял Франция с англичаните. Така предстоящата катастрофа принуждавала французите да обърнат внимание дори на думите на едно селско момиче. А и това, че жена предвожда армия от местни земевладелци, не можело да изненада никого през Средновековието.
Все пак, независимо, че Жана д`Арк станала национална героиня, французите не призовавали жени в армията. Затова пък от другата страна на Пиренеите се случвало дамите масово да вземат мечове, за да се бият срещу… французите. През 1284 г. френският крал Филип III получил благословия от Католическата църква за кръстоносен поход срещу кралство Арагон. Основание за това станала активната борба за власт над Сицилия – голям търговски център. Така през 1285 г. една дама от град Пералада (Каталония) с щит и копие в ръце успяла да плени рицар от френската армия.
Хрониките от периода на албигойските кампании също често споменават жени от Лангедок, които се биели срещу кръстоносците. Според легендата, прославеният Симон дьо Монфор бил убит в околностите на Тулуза с изстрел от катапулт, който бил зареждан само от жени. Въобще, често в продължителните и тежки битки участвали почти всички, без да се прави разлика между мъже и жени.
Но, все пак, се знаело, че това е нещо извънредно. Така или иначе, войната не е занимание за жени.
