В съзнанието на съвременния човек историята се свързва със смели и силни мъже – и, съответно, с нежни и слаби жени. И на много хора им се струва, че тази гледка в миналото се срещала винаги и навсякъде. Но, за добро или лошо, както всяка идеализирана картина, и тази е доста примитивна. В действителност всичко било доста по-различно.
В миналото се срещали жени, които учудвали с лидерските си качества, войнственост и безстрашие. Достатъчно е да си спомним такива исторически фигури като царица Будика, Жана д`Арк, Катерина Медичи, кралица Елизабет І, императрица Екатерина Велика и много други.
В Средновековието представителките на нежния пол от благородни семейства трябвало да служат като „надежден тил“ за съпрузите си – в най-широкия смисъл на думата. Особено когато мъжете по една или друга причина напускали семейния замък за определено време. (Измишльотините за металните „пояси на целомъдрието“ ги оставяме на съвестта на сексуалните фантазьори от ХІХ век). Задълженията на жената през този период включвали грижи за замъка или двореца, слугите и васалите. Събирането на данъци, паричните въпроси, кореспонденцията с държавни чиновници и съдии – всички тези дела често лягали изцяло върху слабите плещи на благородните дами.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
