окт. 21, 2019
149 Views

Смехът в историята

Автор:

Смехът е един от най-важните елементи в човешкото общуване. Той позволява на по-високопоставени личности да говорят с хората на такова ниво, което официалното им положение невинаги позволява. Така смехът играе, освен социална, и важна йерархична роля – с негова помощ владетели, политици и управници се изравняват в процеса на общуване с хората, които управляват. Постига се по-добро взаимно разбирателство, което е изключително важно в процеса на управление на държавата – снема се социалното напрежение, а това пък на свой ред намалява опасностите от бунтове, заговори и междуособици, възникнали поради взаимно неразбиране. Някога разбирали много добре тази важна роля на смеха. Неслучайно на шутовете е било позволено да говорят всичко на кралете, без да са заплашени от наказание.

Когато човек се смее, обозначава нещо като несериозно – и това означава, че предстои да дойде момент, когато ще е необходимо да се заеме и със сериозни неща.

Например, крал Хенрих II Плантагенет, бащата на Ричард Лъвското сърце, управлявал Англия от 1154 до 1189 година. Преди него и в страната му, и навсякъде в Европа царели хаос, размирици и и анархия. Хората вземали това, което искали, със сила, а не според правото и закона. Хенрих ІІ се заел за работа и създал редица нови закони, организирал архиви, подредил събирането на данъци, въвел справедливи съдилища.

Придворният шут от Уилям Мерит Чейс 1875 г. Снимка: Уикипедия

Преди него, докъм 1100 г. смехът се свързвал с дявола, особено в християнските писания. Въобще не го смятали за положително явление. Считали, че той е бреме за душата – и колкото повече се смееш, толкова по-големи мъки те очакват, защото бил нещо лошо. Смехът и хуморът били третирани като глупави явления, защото на пръв поглед нямат никаква цел. Говорещият не трябвало да се смее. Кралете не бивало да се смеят. Също така, било строго наказуемо поданици да се присмиват на монарх. Хенри I, дядото на Хенрих II, бил осмиван, за него пеели подигравателни песни – а наказанието за тях било ослепяване.

След като Хенрих ІІ внесъл спокойствие в обществото, изведнъж всички забелязали нещо странно – хората започнали да се смеят. Редът, който дошъл на мястото на междуособните войни и размирици, донесъл на хората веселие. Резултатът от веселието бил смях. Всичко се променило и изведнъж станало позитивно. Монасите и богословите започнали да пишат за смеха като за благотворна духовна сила. Авторите на медицински съчинения също започнали да признават, че смехът е нещо добро. Преди това те твърдели, че „смехът е признак на прекалено активен далак и ако човек се смее много, значи е болен“. А края на XII век вече твърдят: „Смехът е признак на добра кръв. Щом се смеете, значи имате уравновесен характер и със здравето ви всичко е наред“.

Смехът станал критично важен в политиката. Придворните на Хенрих II говорят все повече за стойността на смеха и хумора като начин да постигнат цел в кариерата си. На практика това е доста жестоко: можете да свалите съперниците си с навременна шега или сатира, можете да разкриете корупция, да дискредитирате политическите си врагове. Смехът станал знак за способностите на придворния да оцелява и побеждава в дворцовите борби и интриги. Например, епископ Роджър Уорчестърски бил на ръба на приличието през цялата си кариера и използвал сила и влияние повече, отколкото подобавало за църковник. Но му се разминавало, защото успявал винаги в опасния момент да подхвърли точна шега – и през смях му прощавали всичко.

Веднъж докладвали на Хенрих ІІ, че двама пияници влезли крадешком в избата му и пили от най-хубавото кралско вино. На всичко отгоре, ругаели и проклинали краля. Хенрих се ядосал страшно, заповядал да ги доведат при него и попитал: „Негодници, защо сте пили от моето вино, а освен това сте ме ругали с лоши думи?“ Те отговорили: „Господарю, вярно, че казахме много ужасни неща. Но те са нищо в сравнение с това, което щяхме да кажем, ако ни беше позволено да изпием всичкото вино! Така, понеже се сдържахме и не казахме всичко, което мислим за тебе, трябва да ни пуснеш!“. Кралят се разсмял и ги освободил.

В по-късни времена смехът се превръща в силно политическо оръжие. Родила се мъдростта: „Ако искаш да съсипеш един политик – направи го смешен!“ Далеч неслучайно е възникнала карикатурата по принцип и в частност политическата сатира. Безброй са вицовете, анекдотите, карикатурите и фейлетоните за политици.

Може би това е „петата власт“ – истинската власт на народа, която той упражнява над своите лидери и изразява чрез смеха.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title