мар. 6, 2019
624 Views

Средновековни български крепости: Царевец

Автор:

Eдноименната крепост се намира в средновековния Търновград.

По времето когато Търново е била столица на Второто българско царство (1185 – 1393), Царевец е била една от най-важните крепости.

Начало на разкопките при Царевец поставя чешкия учен Карел Шкорпил. Това става през 1886 г., въпреки че те продължават и през 1893 и 1900г., но поради липсата на система и организация имат частичен характер. След 1905 г. пък поради липса на средства, разкопките са по-скоро частични с чести прекъсвания. През 1930 г. са извършени разкопки, предшестващи възстановяването на Балдуиновата кула. През периода 1932 – 1934 г. първата порта от главния вход е реставрирана, а година по-късно е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и „Трапезица“. Но да се върнем на крепостта.

Крепостта Царевец. Снимка: Уикипедия

Откритията показват, че на хълма е имало заселници още през късния халколит (4200 г. пр. Хр.).

Заселници е имало и  през бронзовата и желязната епоха. Намерени са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Тракийското селище, разкрито под останките на средновековната българска столица е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Поради интензивният живот, който се е водил върху хълма през следващите хилядолетия, в частност през  средновековието, почти не са останали следи от него – само няколко участъка под по-късните постройки, които датират от периода IV – II в. пр.н.е. Обзавеждането на жилищата е с типичната тракийска нотка. Фактът, че в тракийската култура има наличие на толкова латенски материали само говори за силното латенското влияние върху тракийската култура през IV – I в. пр.н.е. в този район.

Не се знае колко време е съществувало тракийското селище. Поради липсата на каквато и да било римска керамика и монети от периода I-III в.  учените съдят, че то е прекратило съществуването си към началото на нашата ера.

Царският дворец на крепостта Царевец. Снимка: Уикипедия

Чували ли сте за Зикидева? Ранновизантийската крепост, която император Анастасий I (491 – 518 г.) построил в края на V в, напоследък често е сравнявана с въпросната Зикидева. Между другото Зикидева е древен тракийски град. Да се върнем на крепостта – една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на хълма Царевец дошло от римския град Никополис ад Иструм, който загивал. Да не говорим за факта, че Царевец било много по защитен в случай на варварски нападения. От същия период датират една базилика и сградите към нея.

По време на аваро-славянските нашествия укреплението е унищожено – това става през VII век. Последните открити на хълма монети от ранновизантийския период са от 614 г., от времето на император Ираклий.

Въпреки че не са открити следи от феодален замък, е открито, че през VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост като феникс от пепелта, българите създали селище, което скоро се разраснало и заело целия хълм.

Около средата на XII век е започнало изграждането на крепостта и феодалния замък. Характерно за вътрешната политика на България, градът е в своя зенит в периода, когато е столица на Втората българска държава.

Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена – състояща се от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката, крепостта е така устроена, че да защитава жителите на града от чужди нашествия. Крепостната стена по скалния венец на Царевец има дебелина от 2.4 m, а на някои места стига до 3.6 m – освен това има бойници и кули. Благодарение на проучванията от 1958 до 1963 г. е установено, че в строителството и са съществували три периода:

  • първи – датиран към началото на V-VI в., той се отнася към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи;
  • втори – към първата половина на XII в.;
  • трети – около XIII в., заради факт, че през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена често е претърпявала чести поправки и разширения, които непрекъснато преобразявали облика и.

Патриаршеската църква на крепостта Царевец. Снимка: Уикипедия

В крепостта на хълма „Царевец“ можело да се проникне през три входа:

Най-западната част на хълма била заета от главния вход, който е разположен върху тесен скален масив, пресечен така, че да създаде допълнително охранително съоръжение. Колкото и трудно да се е стигало до входа, естественият защитен инстинкт накарал българите да добавят пет последователни порти за максимална защита:

  • Пред първата порта над „Сечената скала“ се намирал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. По проект на арх. Александър Рашенов през 1932 – 1934 г. Портата е възстановена без кулата.
  • На 32 m от първата порта се натъквате на втората, където се намират основи на 2 четириъгълни кули, запазени до 1910 г. Южната кула е външна за крепостната стена, докато северната е вътрешна.
  • В началото намиращата се на 29 m след втората, трета порта била защитавана от една правоъгълна кула, разположена на юг от нея. По-късно е добавен допълнителен северен устой с цел по-добра защита.
  • Следващата, четвърта порта съществувала до 1889 г. и се издигала на 37 m след третата. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Реставрирана е през 1971 г.
  • И накрая петата и последна порта се е намирала на 25 m от четвъртата. Била изградена между малка вътрешна правоъгълна кула от юг и голямо вътрешно укрепление от север. Вътрешното укрепление било солидно защитено с дебели до 3.5 m крепостни стени.

Следва Малката порта (Асеновата) – това е вторият вход на крепостта. Намирала се е на северозападната крепостна стена и е осъществявала връзката между Царевец, „Трапезица“ и „Новия град“. Над Малката порта се издигала кула на два етажа, чиято врата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Двата обекта били реставрирани през 1975 г.

Третият вход, служел за връзка с квартала на франките – към него  водел широк 2.5-метров път, запазен до 1910 г.  Входът е наречен Френкхисарска порта и е охраняван от бойна кула. Кулата е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Сигурна съм, че сте чували за Балдуинова кула, реставрирана през 1933 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула от крепостта Червен, разположена в близост до Русе.

Аудио-светлинен спектакъл „Звук и светлина“. Снимка: Уикипедия

Днес Царевец е сред Стоте национални туристически обекта и има печат на БТС.

Днес можете да посетите хълма Царевец и да се насладите на драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, които ще ви пренесат във времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г.).

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title