background img
апр. 2, 2019
297 Views

Средновековни български крепости: Крепостта Червен

Автор:

Крепостта Чѐрвен е разположена до едноименното село Червен – на 55 км. от град Русе. По време на Второто българско царство (12-14 век),  в средновековният български град се е развивала културна, военна и църковна дейност с огромно значение за царството.

Първоначално по тези земи са ходели траките – около ХІІ-VІ в. пр. н. е. След тях местността била заселена от римляните – те дошли през I век след Христа. През VІ  век, когато управлявал  византийския император Юстиниан  била построена ранновизантийска крепост, която след време била завладяна от прабългарите. След въстанието на братята Асен и Петър, Червен става военен и културен център и е с изключително важно значение за Северна България. Векове по-късно, през 1235 г. градът се превърнал в седалище на Средновековната българска Червенска митрополия, с което значението му още повече се увеличава. През 14 век площта, която заема града надвишава 1,8 km². За жалост съдбата на крепостта не е по-различна от тази на останалите български крепости по онова време – с идването на османците през 14 в. и последвалата разрушителна инвазия, тя е завладяна и разрушена. Постепенно Червен загубил значението си на религиозно средище, а старата крепост напълно опустяла. Няма как да бъдем сигурни, но според легендите и определени исторически източници се твърди, че повечето от жителите на процъфтяващият през Средновековието град са мигрирали към селище, наречено от римляните Сексагинта Приста, Русчук по време на османското владичество или днес познато като град Русе.

Крепостта Червен през XII век. Снимка: Уикипедия

 

За пръв път крепостта е спомената в апокрифното “Сказание на пророк Исай” през XI в. В него на старобългарски език е написано следното: “цар на име Гега с прозвище Оделян, създал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип”. Други източници за Червен са Бориловия синодик – там са изброени имената на трима червенски митрополити и написаното през втората половина на XIV век житие на Теодосий Търновски. В поемата па Мануил Фил, Червен е споменат и по повод похода на византийския пълководец Михаил Дука Глава Тарханиот срещу българския цар Ивайло.

Черни Лом огражда крепостта от три страни. Разположена над висок скален рид между скалистите брегове и извивки на врязаната долина на реката, крепостта има изключително разположение. Теренът е осеян със скали, достигащи височина от 100 м – той е най-достъпен от изток, където плавно се слива с околния терен. Каква по-добра защита за града от самата природа? И въпреки многобройните предимства, все пак крепостта е укрепена със съоръжения – кое от кое по-сложни и внушаващи страх. Това още повече допринесло Червен да се превърне във важен военен център, имащ за цел да защитава тогавашната столица Търново от набези, идващи от север. Спецификата на терена довела до обособяването на две части – същинския град и цитаделата. Цитаделата била изключително добре защитена – намирала се там, където някога била разположена старата византийска крепост, в най-труднодостъпната част на рида. На запад от нея се простирал същинският град, пазен от висока крепостна стена. В северния край на стената била разположена крепостна порта, пазена от две кули. Широчината на портата достигала 2,50, докато самата стена стигала до 3 м. и била подсилена с 3 четвъртити бойни кули.

Оцеляла и реконструирана в наши дни кула на крепостта. Снимка: Уикипедия

Докато западната част била най-добре укрепена, малък участък от юг бил единствената част, която не била плътно оградена със стени. Системата на защита действала по следния начин – на изток крепостните съоръжения и цитаделата се обединявали и така се образувала солидна укрепителна система. Външният град заемал подножието на скалистия рид. На най-високото място на рида се разполагал болярския дворец, заемащ площ от 2,5 дка, а отсреща се намирали руините на строената по образец на Търновската архитектурна школа катедрала на Доростоло-Червенския митрополит. Балдуиновата кула във Велико Търново е възстановена именно по образец на запазената средновековна кула, върху чиито основи се намира църквата. Интересно, нали? Характерно за времето на Втората българска държава, за изграждането на крепостните стени на Червен са използвани дребни ломени камъни и бял хоросан за спойка.

Останки от крепостта Червен. Снимка: Уикипедия

Първите разкопки на мястото са проведени през 1910-1911 г. от проф. Васил Златарски, а след 1961 г. те вече са постоянни и продължават и до сега. Открити са голям феодален дворец, крепостни стени, два подземни тунела, 18 църкви, обществено-административни сгради, останки от жилищни сгради, работилници, улици. Благодарение на откритите през 1952 г. работилници с  вградени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо и голямото количество желязна шлака разбираме, че най-вероятно там се е провеждала металургична  дейност, може би на база малките количества лимонитни руди в района. Откритите многобройни железни оръжия  като стрели, копия, пластини от ризници, шпори, както и оръдия на труда – длета, подкови, мотики, сърпове, свредла, ножове и др. също навеждат на мисълта, че средновековният град е бил напреднал в тази област.

Червен е обявен за Национален археологически резерват. Освен това се нарежда сред най-значимите забележителности с изградена инфраструктура в страната. Туристите харесват мястото, археолозите го обожават. А ние ви съветваме непременно да го посетите.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title