Китайската средновековна култура е една от най-богатите и най-старите в света. Но в нея има и явления, които трудно може да бъдат разбрани от европееца, да не говорим за приемането им – а всъщност, се отхвърлят и от съвременните китайци.
Сред подобни шокиращи неща са някои рецепти от старинната китайска кухня. Например, едно такова „блюдо“ било запазено само за императорите и никой друг нямал право да го консумира, тъй като се смятало за върховен деликатес. Хващали жива маймуна и я поставяли на трапезата, като я пристягали със специални скоби. След това изрязвали горната част на черепа й, а императорът гребял с лъжичка от кървавия мозък. Целта била през цялото време на консумацията маймуната да остане жива, защото иначе вкусът на мозъка се влошавал.
Или рецептата за прочутата патица по пекински. До ден-днешен това е едно от най-трудните за приготвяне ястия в световната кухня – шегобийците нерядко добавят подир описанието на рецептата: „След като приготвите ястието и ако искате да ядете истинска патица по пекински – отивате на ресторант“. Малцина знаят обаче, че при оригиналното приготвяне на това блюдо патицата била печена върху нажежена плоча… жива.
И докато тези шокиращи кулинарни традиции са останали в дълбокото минало, има един обичай, който е съществувал почти до наши дни – а в някои региони на Китай все още може да бъдат срещнати възрастни жени, осакатени от него. Това е традицията за бинтоване на краката. Същността й се състои в това, че женските крака били умишлено осакатявани. Историците сочат, че този обичай се появил в края на IX-ти и началото на X-ти век.
В средновековен Китай било модно в двореца да има танцьорки. Танцът на пръсти, когато ходилото се вие красиво, определено е впечатляващ. Но продължителността му е кратка, след което кракът приема обичайната си форма. Обаче, ако ходилото бъде стегнато в превръзки, през цялото време ще е изпънато и малко по обем. Тогава може да му се наслаждаваме постоянно, а не само от време на време. Така постепенно в Китай се появили специалисти по обезобразяване на женски крака. Дължината на ходилото не трябвало да надвишава 10 см. По-големите ходила се смятали за много грозни. Жените се гордеели със своите обезобразени крака, като ги наричали „крачетата на лотоса“. Започвали да пристягат краката на момиченцата още от 5-годишна възраст. Процесът бил съпроводен със силни болки. Понякога краката започвали да гноят и кървят. На 9-10-годишна възраст се оформяло малко извито „лотосово краче“ с дължина до 10 см. Момичето се учело да ходи правилно с осакатените си крака. Това ставало със ситна походка в специални обувки. На 13 години момичето вече било за женене. Колкото по-малки били краката й, толкова по-голям шанс имала да си намери добър съпруг. Пристягането на краката се практикувало само в заможните семейства. Селянките или бедните жени в градовете имали нормални ходила. Но богатите момичета плащали скъпо, за да смалят своите ходила. Някои дами дори чупели костите на краката си, за да намалят размерите им. В резултат, губели не само способността да ходят, но дори да стоят изправени.
Как ставало пристягането на крака?
Вземали ивица плътен плат с дължина 3 м. и ширина 5 см. Пръстите на крака се сгъвали навътре под ходилото, като оставяли само палеца. Плътно омотавали ходилото така, че да прекратят по-нататъшното му правилно развитие. Пръстите трябвало завинаги да останат под стъпалото, а възглавничката – максимално близо до петата. Това било идеалното „лотосово краче“.
Осакатените крака болели постоянно. Жената стъпвала върху външната страна на огънатите пръсти. Ноктите им се врязвали в кожата, поради което ходилото кървяло и загноявало. Образували се мазоли, а кръвообращението се нарушавало. Жените ходели със ситни крачки, защото нормалният вървеж бил просто невъзможен. С възрастта започвали да накуцват и се движели само с помощта на слуги. По-богатите използвали носилки-паланкини.
Днес тази традиция вече е останала в миналото. Съвременните китайски момичета определено нямат намерение да се осакатяват заради средновековните вкусове и предпочитат днешните универсални критерии за женска красота.
