През Средновековието основното фортификационно укрепление в Западна Европа бил замъкът. Средновековните замъци, построени върху хълмове, заобиколени от ровове или непроходими блата, били главните опорни пунктове, които позволявали да се водят продължителни и ожесточени войни.
Трябва да се прави разлика между крепост и замък. Крепостта представлявала по-голямо и обширно укрепление от замъка, обикновено цял град, защитен от крепостни стени. Замъкът обикновено принадлежал на едно благородническо семейство и по време на война давал защита на ограничен брой хора от близката околност.
В замъка се съхранявали военните запаси, подготвяли се попълнения за действащите войски и се събирали васалите на сюзерена за нови походи. В епохата, когато конят бил най-доброто средство за придвижване, а барутът все още не бил измислен, замъците били най-важните стратегически защитни точки. Да превземеш замъка на врага често означавало да го съкрушиш и да се увенчаеш с победа в цялата война.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
