Както всички знаят, т. нар. „Статуя на свободата“ е огромна неокласическа скулптура, разположена на остров Либърти в пристанището на Ню Йорк. Тази величествена структура е подарък от Франция на САЩ по случай 100 години от тяхната независимост. В пристанището на Ню Йорк статуята е докарана с френската фрегата „Исере“ на 17 юни 1885г. Доставили я разглобена, като отделните части били в сандъци.
Сглобяването й върху пиедестала траяло 4 месеца. Тържественото откриване се състояло на 28 октомври 1886г. Независимо, че това станало 10 години след 100 годишнината, величествената статуя се превърнала в национален паметник на Америка – този статут получила официално на 15 октомври 1924г.
Самата история на скулптурата е следната…
През 1876г. се празнувала 100-годишнината от Декларацията за независимост на Съединените щати. Известната със своите прогресивни идеи Франция, решила да направи подарък на независимата Америка и да й подари величествено копие на Статуята на свободата, която вече била налице в Париж, а и днес може да бъде видяна недалеч от Айфеловата кула.
Копието било поръчано на скулптора Фредерик Огюст Бартолди (1834г.-1904г.). Той се заел ентусиазирано с тази работа, но възникнали, както често се случва до ден-днешен, проблеми с финансирането.
Французите се договорили американците да построят пиедестала, а те самите да направят уголеменото копие в родината си. След това от двете страни на океана започнало активно събиране на средства, тъй като не се намерил богат спонсор, който да даде цялата сума наведнъж. Парите се събирали по малко, приемали се дарения, организирали се различни шоута, изложби и лотарии. Този процес се проточил. Американците събрали по-бързо сумата за пиедестала. Той бил проектиран от архитекта Ричард Морис Хънт (1827г.-1895г.), а първият камък бил тържествено положен на 5 август 1885г. На 22 април 1886г. постаментът бил готов.
Французите събирали парите по-бавно, но не чакали да бъде натрупана цялата сума. Те работели успоредно с получаването на средствата, затова приключили през юли 1884г. Отначало била направена главата, която била показана на изложба в Париж през 1878г., за да бъде предизвикан интерес и по-бързо да се намерят пари. После изработили ръцете и другите части на статуята. Направили ги от норвежка мед и подсилили със стоманена рамка. Всичко това било поставено върху мощна стоманена опора – така се получила величествена и изключително здрава конструкция.
Главата на статуята, показана на Парижкото изложение през 1878 година.
Пиедесталът и статуята били издигнати върху гранитна основа във формата на звезда, която била поставена на остров Либърти (до 1956г. се наричал Бедлоу) още през 1812г.
Статуята на свободата остава недокосната до 1984г., когато започнала реставрация. През същата година американската Статуя на свободата била включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Реставрацията приключила през юли 1986г. Впрочем, френският оригинал така и си стои извън вниманието на световната организация и не е включен в никакви списъци.
Ако се вгледаме в описанието, мерките и статистиката: Статуята на свободата представлява женска фигура, която, според официалните твърдения, изобразява римската богиня на свободата Либертас, издигната върху пиедестал, висок 46.94 метра. Височината на самата фигура е 46 метра. Общата височина от земята до факела е 93 метра. Височината само на главата достига 5,26 метра.
Неслучайно споменахме „според официалните твърдения“. Както често се случва, те се разминават с някои практически обстоятелства. Проблемът е, че римската богиня Либертас в древността никога не е изобразявана с лъчи, нито с рога върху главата си. Но с такива лъчи-рога е изобразявана навсякъде богинята на мрака и на подземното царство Хеката. Защо тази богиня се оказала „модел“ за оригиналната френска статуя на „свободата“, е проблем за историците…
Има и още смущаващи факти, които, поради разбираеми идеологически причини, не се изнасят пред широката публика. Такъв факт е например, обстоятелството, че оригиналната парижка скулптура е изработена след революцията от 1789г. и била поставена точно пред първата гилотина така, че отрязаните глави на хората да падат в краката й. Но, разбира се, днес никой не иска да си спомня, че краката на оригиналната Статуя на свободата били потънали в човешка кръв – при това, в съвсем буквалния смисъл на думата…
Ако продължим със статистиката, ще установим, че вътре в статуята има стълба, наброяваща 356 стъпала. По нея може да се стигне до короната върху главата. От земята до върха на пиедестала има 192 стъпала. В пиедестала се намира музей, който разказва историята на величествената структура.
В короната има 25 прозореца, от които посетителите могат да разгледат околностите. Седемте лъча на короната символизират 7-те континента. Вътре в протегнатата ръка е поставена стълба, която по-рано била достъпна за посетителите. По нея може да се изкачите до факела, но сега се използва единствено от техническия персонал. Самият факел има златно покритие, което предотвратява корозията.
Дебелината на медното покритие на статуята е 2,6 мм, общо то тежи 31 тона. Теглото на стоманената конструкция е 125 тона, а бетонния постамент – 27 тона. Във вдигнатата дясна ръка на статуята има факел, в лявата ръка – скрижали, върху които с римски цифри е изписана датата на американската независимост – 4 юли 1776г. Един от краката на статуята е стъпил върху вериги.
Този национален паметник сега обикновено е затворен за посещения. До него може да се достигне само след щателен обиск. Тези действия предизвикват недоволството на туристическите агенции, но какво да се прави: това са необходими мерки против евентуални терористични актове.
