Глория Рамирез (11.01.1963 – 19.02.1994) е майка на две деца от Ривърсайд, Калифорния. Тя е от мексикански произход и е доброволец в начално училище.
Около 20:15 часа на 19.02.1994 година Глория, която страдала от рак, е приета в болницата в Ривърсайд. Тя била изключително объркана и имала затруднено дишане. Медицинският персонал се опитва да я успокои, инжектирайки й диазепам и още няколко лекарства. Когато става ясно, че Рамирез реагира зле на приложените медикаменти, лекарите й правят дефибрилация. В този момент няколко от медиците забелязват мазна бляскава течност, покриваща тялото на Рамирез, както и аромат, наподобяващ този на чесъна, който според тях идвал от устата на болната. Медицинската сестра Сюзън Кейн, която се опитала да вземе кръв от Рамирез, усетила миризмата на амоняк, която се отделила по време на манипулацията.
Сестра Кейн подава спринцовката на сестра Джули Горчински, която забелязва някакви цветни частици в кръвта на Рамирез. В този момент Сюзън Кейн припада и е изведена от стаята. Малко след нея и сестра Горчински започва да се чувства зле. Оплаквайки се, че се чувства замаяна, тя също напуска болничната стая на Рамирез и малко след това тя също припада.
Морийн Уелч е третото медицинско лице, което влиза в стаята на Глория, след което на болничния екип му е наредено да изведе абсолютно всички пациенти извън болницата. 23 души от медицинския състав на болницата се разболяват след пристигането на Рамирез, а 5 са хоспитализирани. В 20:50 часа, след 45-минутни опити за подобряване на състоянието й, Глория Рамирез е обявена за мъртва, като причината за смъртта е бъбречна недостатъчност. Тялото й е преместено в изолатор от двама души. Един от тях – Сали Балдерас започва да се чувства зле и е хоспитализирана за 10 дни след преместването на тялото.
Ана Мария Осорио и Кърстен Валер са лекари към окръжния здравен отдел, които започват да разследват случая. Те интервюират 34 служители на болницата, които са били в спешното отделение на 19.02. Двете жени разбират, че всички, които са развили тежки симптоми като загуба на съзнание, задух и мускулни спазми, имали нещо общо помежду си. Хората, които взели кръв на Рамирез и онези, които се намирали на 2 метра разстояние от болната, били в най-голям риск. Осорио и Валер обаче открили друго любопитно нещо – всички, които били засегнати от болната, били жени, а не мъже, затова те сметнали, че става въпрос за масова истерия.
Сестра Горчински отрича да е била засегната от масова истерия, посочвайки собствения си медицински опит като доказателство. След случая с Рамирез тя прекарва 2 седмици в интензивното отделение с проблеми с дишането, развива хепатит и аваскуларна невроза. Нетърпелива да изчисти името си, тя и сестра Сюзън Кейн завеждат дело срещу болницата за 6 милиона долара и се свързват с националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“.
От лабораторията твърдят, че Рамирез е използвала диметил сулфоксид за облекчаване на болките си. Много потребители на веществото съобщават, че то има вкус на чесън. Освен това то се продава под формата на гел, което обяснява мазното тяло на Рамирез. Електрическите удари, приложени по време на дефибрилацията, биха могли да превърнат веществото в диметил сулфат – мощен отровен газ, който би могъл да е причина за симптомите на медицинските лица, работили с болната.
Два месеца след смъртта на Рамирез е направена аутопсия. Патологът е съгласен с твърденията на лабораторията и не ги оспорва – причината за симптомите у медицинските сестри и лекарите е диметил сулфоксидът. Десет седмици след смъртта си, Глория Рамирез е погребана без надгробна плоча в Ривърсайд.
