Историята на Тевтонския орден започва не като разказ за завоевания, крепости и рицари в бели плащове, а като акт на милосърдие. През пролетта на 1190 г., по време на Третия кръстоносен поход, кръстоносци от северногерманските търговски градове Любек и Бремен пристигат край обсадения град Акра. Християнската армия, водена от крал Филип II Френски и Ричард Лъвското сърце, се опитва да си върне важния средиземноморски град, изгубен по-рано от Саладин.
Условията в кръстоносния лагер били тежки. На платото около Акра се събирали хиляди войници, духовници, поклонници и помощници. Липсата на хигиена, жегата, недостигът на чиста вода и болестите превърнали лагера в място на страдание. В тази среда германските участници създали полева болница, като използвали платна и въжета от корабите си, за да осигурят сянка и подслон за болните.
Според традицията именно това е началото на братството, което по-късно ще стане известно като Тевтонския орден. Първоначалната му цел била грижата за болни и бедни поклонници, особено за германци в Светите земи. Трудно е било тогава някой да си представи, че тази малка болнична общност ще се превърне в една от най-влиятелните институции на Средновековието и ще създаде собствена държава в земите на Прусия.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
