Всички знаем, че една дреболия може да стане лесно причина за кървава война, например, една открадната кофа. Бунтовете също могат да бъдат причинени от някоя глупост, но след това да се превърнат в сериозни катаклизми за обществото. Събрахме историите за най-глупавите, според нас, бунтове в историята на човечеството, причината за които предизвиква истинско недоумение.
Бунт заради гол задник
От 48 до 52 г. от н. е., точно след скандалния Пилат Понтийски, прокуратор на Юдея е Куман. През тези четири години три пъти се вдигат въстания срещу римляните в провинцията, поверена му от императора. Първото и най-сериозно от тях започва заради шегата на един от легионерите, която обидила религиозните чувства на евреите.
Това се случило на Великден, точно до Йерусалимския храм. Описанието на този случай достига до поколенията, благодарение на историка и пълководец Йосиф Флавий. Той написал, че както обикновено, по време на големи празници, в една от галериите на храма била настанена римска кохорта, която е трябвало да поддържа реда.
Тогава един от войниците повдигнал наметалото си, неприлично се навел, обръщайки гръб на евреите и издал звук, съответстващ на направената от него поза.
Евреите не понесли това светотатство на територията на храма и започнали да замерят с камъни легионерите. Гражданите поискали осквернителя на празника да им бъде предаден, за да го накажат, но римляните категорично отказали да пратят своя колега на сигурна смърт. Тогава близо до храма и по прилежащите улици започнали бунтове срещу арогантните езичници.
Куман бил много уплашен от обхвата на въстанието и извикал подкрепление от съседните градове. Войската, която влязла в центъра на града от няколко страни, предизвикала паника в редиците на бунтовниците. Те се разбягали в различни посоки. При създалата се блъсканица, според Флавий, загинали приблизително 10 хиляди души и бунтът бил потушен. Прокураторът бил свален след четири години и той, изпаднал в немилост пред императора, прекарал остатъка от дните си в изгнание.
Студентски бунт заради лошо вино
През 1354 г. в английския кампус в Оксфорд избухват най-големите студентски бунтове в историята. В резултат на боевете университетът изгаря до основи, 63 студенти и професори са убити, а за да се усмирят бунтовниците, се наложило да се търси помощ от краля.
Всичко започнало в една от кръчмите в Оксфорд в деня на Светата Схоластика – студентският празник. Младите хора не харесали виното в заведението и започнали да се бият. Малко по малко боят се пренесъл на улицата. Жителите на Оксфорд се издържали от оборота, който правели студентите, но в същото време ги мразели яростно.
Възпитаниците на най-известния университет в кралството постоянно пиели, биели се, организирали дуели, изнасилвали жени и крадели всичко, което им се харесвало. Този път потърпевшите решили да си припомнят всички обиди. Гражданите отишли в общежитията и ги подпалили, а всички онези, които приличали на студенти, убивали безпощадно.
Същото сполетяло и преподавателите, които винаги гледали на пакостите на студентите безучастно. Мъртвите и осакатените били хвърлени в ями, обесени на стълбове и дървета или пуснати по течението на Темза. Студентите отчаяно се защитавали, но предимството било на страната на местните жители.
Градът можело да бъде напълно разрушен, но местните власти, виждайки, че ситуацията излиза извън контрол, изпратили пратеник до краля. Едуард, за щастие, бил наблизо с армията и веднага пристигнал в Оксфорд. Бунтът бил ликвидиран, за виновни били обявени … гражданите.
За да накаже жителите на Оксфорд, кралят заповядал всяка година в деня на Света Схоластика да се организира траурно шествие на гражданите в памет на загиналите студенти, водено от кмета и най-уважаваните граждани със свалени шапки. След шествието градските власти в пълен състав трябвало да отслужат литургия, а след това да платят на хазната – 1 пени за всеки убит студент.
Британците са хора на честта, така че процедурта с траурното шествие и плащането на глобата продължила 470 години, до 19 век. Самият кралски указ е отменен едва през 20 век, по-точно през 1955 година.
Бунт заради въздушен балон
На 11 юли 1864 г. пионерът на британската аеронавтика Хенри Коксуел планирал да изпробва следващото си произведение – въздушен балон. За да пусне летящия апарат, той избрал град Лестър, на полето. Около балона се събрала голяма тълпа от местни жители и гости. Коксуел планирал да постигне истински триумф на технологичния прогрес и да изуми всички с апарата си.
Той поканил две смели дами да споделят полета с него. Така смятал да докаже, че начинанието му е напълно безопасно. Но нещата не станали така, както планирал изобретателя. 50 хиляди души, пристигнали да наблюдават полета, в очакване на чудото започнали да се отегчават и мнозина започнали да се наливат с уиски и джин.
Когато Коксуел с балона си и помощниците си най-накрая се появил пред тълпата, някой пуснал слух, че той е самозванец, а балонът не е истински. Обиди и боклуци полетели към смелия Хенри и неговите спътници, след което се намесила полицията. При борбата един от полицаите случайно бутнал едно момиче и това събитие се превърнало в причина за истински бунт.
Докато някои от присъстващите се биели с полицията, други, по-смели, се приближили до балона и започнали да го карат незабавно да излети. В същото време присъстващите се наредили около кошницата и започнали да дърпат въжето ѝ в различни посоки. Отказът на Коксуел да излети с висящите на кошницата пияници, се възприема като обида и тълпата стъпкала балона, нейния собственик и спътничките му.
Скъпият балон бил напълно унищожен, а Хенри и двете дами едва не били убити. Под прикритието на полицията летците успели да избягат от полето до една от близките къщи. От един прозорец Коксуел със сълзи на очи наблюдавал как балонът му се разкъсва от тълпа пияни селяни.
Автор: Десислава Михалева
