юли 2, 2020
470 Views

Първите американски военни кораби в Средиземно море

Автор:

Днес всички знаят, че Шести американски флот действа в района на Средиземно море, където е оперативната му зона на действие. Но малцина са запознати с факта, че САЩ изпращали военни кораби в Средиземноморието още от своето създаване.

Нападенията на берберските пирати от Северна Африка срещу християнските държави от Южна Европа продължавали през целия ХVІІІ век. Така, например, през 1798 г. пирати от Тунис разграбили град Карлофорте на остров Сан Пиетро (близо до Сардиния), като заробили 550 жени, 200 мъже и 150 деца. В резултат на такива зверства европейските правителства постепенно стигнали до извода, че е по-лесно да плащат откупи като своеобразен рекет на пиратите, вместо да организират скъпи и неефективни наказателни експедиции.

Проблеми възникнали само с американските търговски кораби. Пиратите нямали договори със САЩ, а залавянето на кораби под новото „звездно“ знаме било приятен бонус към „подаръците“ от други страни. Първият „бонус“ станал бригът „Бетси“, пленен на 11 октомври 1784 г. при Тенерифе. После били пленени търговските кораби „Мария Бостън” и „Дофин“.

Беят на Алжир поискал 1 милион долара за поробените моряци (една пета от бюджета на САЩ!), Правителството на САЩ предложило 60 хиляди. В резултат американските дипломати били с позор изгонени от страната. Либийският паша Юсуф Караманли, който управлявал в Триполи, дори поискал 1 600 000 долара еднократно за договор и 18 000 годишно в английски гвинеи.

През 1801 г. наскоро избраният президент Томас Джеферсън влязъл в историята като първият американски лидер, изпратил бойна ескадра в Средиземно море: капитан Ричард Дейл повел три фрегати (44-оръдейната „Президент“, 36-оръдейната „Филаделфия“, 32-оръдейната „Есекс“) и 12-оръдейния бриг „Ентърпрайз“ (който в някои източници се нарича шхуна).

Американците не можели да блокират Триполи. Пиратите продължавали да получават храна и други доставки по море и дори пленили американския търговски кораб „Франклин“, за чиито моряци американците платили откуп от 5 хиляди долара. С това приключили действията на първата американска ескадра край бреговете на Магреба.

Следващата пристигнала в Средиземно море под командването на Ричард Морис. На 2 юни 1803 г. американците слезли на брега и изгорили 10 пиратски кораба в един от заливите на 35 мили от Триполи. Юсуф изобщо не се стреснал. Той искал своите 250 хиляди долара накуп и 20 хиляди годишно, както и обезщетение за нанесените му вреди.

Конгресът на САЩ обвинил Морис в некомпетентност. В Средиземно море била изпратена нова ескадра под командването на командор Едуард Пребъл. В нея влизали тежките фрегати „Конституция“ и „Филаделфия“, 16-оръдейните бригове „Аргус“ и „Сирена“, 12-оръдейните шхуни „Наутилус“ и „Виксен“. Началото на тази експедиция било много неуспешно: 44-оръдейната „Филаделфия“, преследвайки влизащ в пристанището триполитански кораб, заседнала на плитчини и била пленена от пиратите заедно с целия си екипаж от 300 моряци.

За да предотвратят включването на такъв мощен кораб във вражеския флот, половин година по-късно американските моряци влезли на пленен берберски кораб в пристанището и изгорили фрегатата поради невъзможност да я изведат в открито море. Американските диверсанти се възползвали от суматохата и се прибрали, без да дадат нито една жертва. Те били ръководени от младия офицер Стивън Дикейтър. Прочутият британски адмирал Нелсън нарекъл тази операция „най-дръзкият и смел акт на века“.

После американците нападнали Триполи. Битката била изключително ожесточена, самият Пребъл бил ранен. По време на абордажна схватка Стивън Дикейтър по чудо оцелял, а двама капитани на кораби-бомбардири загинали. Градът горял, жителите му избягали в пустинята, но американците не успели да го превземат.

Затова решили да подходят по друг начин: използвали брата на Юсуф, Хамет, който някога бил бил изгонен от Триполи. С американски пари за Хамет била събрана „армия“ от 500 души, която включвала араби, гръцки наемници и 10 американци.

През март 1805 г. отрядът се придвижил от Александрия към пристанището в Дерна и, изминавайки 620 км през пустинята, го превзели с артилерийската подкрепа от корабите. За тези събития напомня химнът на американската морска пехота:

От дворците на Монтесума до бреговете на Триполи / ние се борим за страната си / във въздуха, на сушата и в морето.

Появата на брата-претендент обезпокоила Юсуф Караманли. През юни 1805 г. той отстъпил, като се съгласил да вземе обезщетение от американците в размер на 60 хиляди долара. Първата берберска война на САЩ приключила.

След края на Втората война за независимост срещу Британия (февруари 1815 г.) Конгресът на САЩ одобрил нова военна експедиция срещу Алжир.

Под командването на комодор Стивън Дикейтър, ескадрата се състояла от 3 фрегати, 2 шлюпа, 3 брига и 2 шхуни. Флагман била 44-оръдейната фрегата „Гуере“.

Корабите на Стивън Дикейтър край Алжир. Снимка: Уикипедия

Още на 17 юни корабите на Дикейтър влезли в първия си бой, по време на който пленили 46-оръдейната алжирска фрегата „Машуда” с 406 пирати. На 19 юни американците пленили и 22-оръдейния алжирски бриг „Естедио“. На 28 юни Дикейтър отишъл в Алжир, където поискал пълно премахване на данъка, освобождаване на всички американски пленници (в замяна на алжирските) и изплащането на обезщетение от 10 хиляди долара. Владетелят на Алжир бил принуден да се съгласи. След това Дикейтър посетил Тунис, където поискал (и получил) 46 хиляди долара за два британски кораба, които американски капери „законно” превзели по време на войната, но били конфискувани от местните власти. Сетне отишъл в Триполи, където също безропотно му платили 25 хиляди долара обезщетение.

На 12 ноември 1815 г. Дикейтър се завърнал в Ню Йорк. Триумфът му бил само леко помрачен от обстоятелството, че алжирският бей се отказал от всички споразумения.

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu