Американските войници, които се връщат от войната в Европа, заварват една различна Америка от тази, която са оставили. По време на тяхното отсъствие са направени две поправки на Конституцията . 18-тата поправка, ратифицирана през 1919 година, въвежда ерата на забрана за производство, продажба или транспортиране на алкохол. 19-тата поправка от 1920 година дава право на жените да гласуват. Очаквало се, че комбинацията от тези два законодателни акта ще трансформира Америка за по-добро – на първо място чрез премахване на вредните последици от употребата на алкохол и на второ място чрез използване на успокояващото влияние на жените върху националната политика.
Алкохолът представлява източник на безпокойство още от колониалната епоха. Баровете и салоните, в които се предлагал алкохол, били разглеждани като източник на много от социалните проблеми на нацията. Престъпността, бедността, насилието и ниската производителност на работниците можели да бъдат прекратени по един начин – като се елиминира източника им, а именно консумацията на алкохол. 18-тата поправка в Конституцията трябвало да представлява „Благороден експеримент“, който да промени Америка завинаги.
Последно питие, преди забраната да е влязла в сила
Великите надежди, които вдъхновяват експеримента скоро се превръщат в падение. Изпълнението се оказало невъзможно. Конгресът отделя 5 милиарда долара за целта, но това също не помага. Границите на страната се превръщат във филтър, през който изтича алкохолното съдържание на всяка чуждестранна чаша. Производството, разпространението и продажбата на алкохол се превръща в доходоносна индустрия на престъпните банди от по-големите американски градове. До края на десетилетието всеки вече усеща, че от експеримента му е дошло до гуша. Това раздразнение, съчетано с осъзнаването, че данъците върху законния алкохол биха осигурили много от необходимите приходи за държавните и национални правителства, довеждат до ратифицирането на 21-та поправка на Конституцията от 1933 година, чрез която се отменя 18-тата поправка. „Благородният експеримент“ умира.
Феликс фон Люкнер е немски офицер от военноморската флота, който през 1927 година заедно със съпругата си посещава Америка. Неговото описание на сухия режим е едно от най-точните:
„Научих, че не всичко в Америка е такова, каквото изглежда…От къде вземат всичкия този алкохол ли? Много просто. Сухият режим създава една нова, универсално уважавана, добре възлюбена и много печеливша професия – тази на човека, който се грижи за вноса на забранения алкохол. Всеки знае това, дори правителството. Но тази професия е обичана, защото е от съществено значение и е уважавана, защото самото й съществуване е облечено с елементи на опасност и риск. Понякога залавят някого, който трябва да прекара известно време в затвора, а ако е достатъчно богат, то той си плаща на някой друг, който да прекара времето зад решетките вместо него.
„We want beer“ – „Искаме бира“
И все пак е безспорно, че сухият режим в някои отношения е бил успешен. Мръсните салони и барове с джин, които някога са процъфтявали на всеки ъгъл и в които работниците изпиват цялата си заплата наведнъж, са изчезнали. Сега същият този работник може да си купи собствен автомобил и да отиде на море със семейството си. Но от друга страна, прекалено много отрови и боклуци заместиха доброто старо уиски. Броят на престъпленията, възникнали вследствие на употреба на алкохол, са намалели. Но за разлика от това, голяма част от населението е свикнала да пренебрегва закона и да го нарушава, без да се замисли. Най-лошото е, че точно като последица от закона, вкусът на алкохола се разпространява все по-широко сред младежите. Привличането на забраненото и опасното води до нарушения. Моите наблюдения ме убедиха, че много по-малко хора ще пият, ако алкохолът не е незаконен.“
