background img
авг. 4, 2017
7700 Views

Персеполис

Автор:

Персеполис е гръцкото име на древния град Парса, който се разполагал на 112 километра североизточно от Шираз в днешен Иран. Името Парса означава „Градът на персите“, а изграждането му започва през 518 година пр.н.е. под управлението на Дарий I. Именно той превръща Парса в новата столица на Персийската империя, заменяйки Пасаргадае – предишната столица и мястото, на което е погребан Кир II Велики.

Заради отдалеченото си място в планините обаче, пътуването до Парса било почти невъзможно по време на дъждовния сезон, когато пътищата се превръщали в кал, така че градът се използвал главно през пролетта и лятото. Администрацията на империята била контролирана от Суза, Вавилон или Екбатана през студените месеци и вероятно това е причината гърците да не узнаят за съществуването на Парса, поне до пристигането на Александър Велики през 330 година пр.Хр. (Плутарх твърди, че Александър отнесъл съкровищата на Парса на гърбовете на 20 000 мулета и 5000 камили).

Въпреки че строителството започнало при управлението на Дарий I, славата на Парса, която Александър Велики заварил, била постигната най-вече благодарение на работата на Ксеркс I и Артаксеркс III, чиито имена (както и това на Дарий I) били изписани върху различни плочи, входове и коридори в руините на града.

Великият град Персеполис бил построен на средни по големина тераси, започващи от река Пулвар и достигащи на върха до най-голямата тераса, която била наистина огромна. През около 515 година пр.н.е. започва изграждането на широко стълбище до портите на двореца. Този великолепен вход бил шедьовър на симетрията. Стълбите били толкова широки, че владетелите можели да слизат и да се качват по тях на кон, без да се налага да докосват нозете си до земята.

Великият дворец, построен от Ксеркс I се състоял от огромна зала с четири големи колони на входа. Тук народите, които били подчинени на империята, отдавали почит на царя. От едната страна била разположена залата на Дарий I “Ападана“, където той приемал своите гости, които били очаровани от зашеметяващата красота на мястото. Тринадесет от колоните на залата са запазени до днес и са наистина впечатляващи.

Варовикът бил основният строителен елемент, използван в Персеполис. В града имало добре развита канализация, а на източното подножие на планината имало огромна издълбана цистерна, която улавяла дъждовната вода за къпане.

Терасовидното строителство и големите стени около двореца позволявали той да бъде защитен от всички страни. Древният историк Диодор Сицилийски пише, че Персеполис имал три стени с укрепления, всяка от тях с кула, на която имало постоянна охрана. Първата стена била висока над 2 метра, втората 4 метра, а третата, която ограждала четирите страни, била 10 метра. С подобно укрепление е впечатляващо, че Александър Велики успява да превземе такъв град. Но го прави.

Съвременно изображение на опожаряването на Персеполис от Александър Велики

Пожарът, който поглъща Персеполис, е толкова буен, че неразрушени остават единствено колоните, стълбищата и вратите на големия дворец. След Александър Велики градът остава да лежи смазан под тежестта на собствените си руини (въпреки че за известно време той продължава да бъде столица на империята) и с времето е изоставен и забравен. За жителите от близките райони някога могъщият град е известен като „мястото на четирите колони“, докато през 1618 година не е идентифициран като Персеполис. През 1931 година са започнати разкопките, които разкриват истинската слава на града. Останките от Персеполис са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title