Свастиката представлява кръст с извити под прав ъгъл (по-рядко – като дъга) краища. Напълно е възможно това да е бил един от вариантите за символ на плодородието, да е представлявал скръстени мълнии, чука на Тор и т. н.
Днес образът на свастиката у мнозина предизвиква отвращение,защото се възприема като еквивалент на нацистката идеология. Използването на този знак в редица държави дори е забранено. Но в продължение на хиляди години за много хора свастиката била олицетворение на Слънцето, благодатния огън и светлината.
Най-старата свастика е намерена в Швеция, издълбана върху скала преди около 14 хиляди години. Смята се, че това е скандинавският символ на Слънцето. Малко „по-млади“ скални рисунки са открити в арменската част на равнината Арарат – те са от X-то хилядолетие пр. Хр.
В долината на Инд, на територията на съвременната Индия и Пакистан, по време на разкопките на древните градове Харапа и Моенджо-Даро от средата на III хилядолетие пр. Хр., са открити плочки и плочи с пречупени кръстове, символизиращи Слънцето.
В Южна Европа най-ранните образи на свастиката (края на V хилядолетие пр. Хр.) са открити на Балканите, в басейна на реките Морава и Вардар, сред разкопки на неолитни плас.
Украшения под формата на дискове с образи на Слънцето, стилизирани като свастика, са открити в женско погребение на територията на Северна Осетия (I-во хилядолетие пр. Хр.). Подобни рисунки има върху керамиката от Андроновската култура от бронзовата епоха (II-ро хилядолетие пр. Хр. в Западен Сибир, Казахстан и южната част на Урал).
Свастиката била популярна сред скитите и сарматите. Този символ е известен в Европа, Азия, Америка, Африка и дори в Австралия, Нова Зеландия и Океания. Според древните митове, тя била дадена на хората от боговете. Смята се, че съвременното название идва от санскритската дума „свасти“ – „успех“. Най-старият известен текст, в който се споменава свастиката, е част от индийския епос „Махабхарата“, където се описват детството и младостта на божеството Кришна. Разпространители на този най-древен символ в Индия, Иран и други държави от Близкия и Далечния изток били ариите, принадлежащи към индоевропейската (предимно индо-иранската) езикова общност. А жителите на Тибет и индусите и досега смятат, че свастиката им била дарена от Белите учители, които дошли при тях от Северните планини.
През хилядолетията свастиката била използвана навсякъде като религиозен символ, знак за величието на боговете и за уважението на хората към тях. Но след І-то хилядолетие пр. Хр. в средиземноморските страни този знак постепенно се превръща в светски, декоративен елемент. Образът на пречупения кръст става част от архитектурния декор, използва се в орнаменти върху платове, монети, оръжия, съдове и бижута. Свастиката се среща върху обекти по територията на почти всички държави, които са били част от Римската империя, и не само на европейския континент, но и на британските острови, а също и в Северна Африка.
В Русия свастиката служела като военен символ до Х-ти. Обикновено я оцветявали в жълто на червен фон. Според древните хроники, образът на свастиката е бил и върху прочутия щит на руския княз Олег, който той, според преданието, заковал „върху портите на Константинопол“.
Свастиката се среща и в средновековната хералдика, особено върху гербовете на знатните германци и западните славяни.
Днес свастика може да се види в църкви, построени през Ранното Средновековие, както и върху стари икони, където символизира божествената сила, излъчвана от Исус. Този древен знак за Божията благодат се намира в киевската катедрала „Света София“ от XI-ти век. Вплетен е в орнамент върху гробницата в църквата „Свети Амброзий“ в Милано. Служи за елемент от мозайка на пода на катедралата „Нотр Дам“ в Амиен (Франция), построена около 1200 г- на мястото на езическо капище.
В следващите векове свастиката е лишена не само от своето религиозно значение, но престава да служи като амулет и дори декоративен елемент. Нейното място в умовете на хората и в бита е заето от християнския кръст.
През ХVІІІ-ти век с началото на европейското „просвещение“, свастиката става знак за тайно, „херметично“ знание и за членство в съответните тайни общества. Масоните я приемат в своята символика като знак, който символизира Бога, почитан от тях като „Великият архитект на Вселената“.
Популярността на свастиката започна да расте отново, след като Хайнрих Шлиман открил през 1870-те години различни изделия с образи на счупен кръст при разкопките на древната Троя. В началото на ХХ-ти век свастиката вече може да се види по знамена и вимпели, върху техниката на различни родове войски. Например, върху финландските танкове, военни автомобили и самолети пречупеният кръст се появява още през 1918 г.
Известна е рекламата на американската фирма Coca-Cola от 1925 г.: „Пийте кока-кола за пет цента бутилката!“ Този надпис е направен върху обемно изображение на свастика.
В Русия свастиката под формата на воден знак се появява върху банкнотите още през XIX-ти век – или зад двуглавия орел, или по краищата на банкнотата. Върху радиатора на церемониалния „мерцедес“ на император Николай II вместо обичайната фирмена трилъчева звезда блестяла свастика.
След Октомврийската революция, преди петолъчката (наричана още „Звездата на Соломон“) да се превърне в символ на Червената армия, върху червеноармейските военни емблеми и кориците на военните книжки имало изображение на свастика.
В годините преди Втората световна война свастиката в цял свят се възприемала не като знак на Бога (боговете) и небесна светлина и огън – а просто като символ на щастие, радост и късмет.
А после германските нацисти унищожили всички радостни и светли моменти, свързани с нея. За съжаление, сега именно с това зловещо значение е известна навсякъде в света.
3000-годишна огърлица, открита в областта Решт, Иран.
„лява“ свастика в Корейски храм. Източник – Уикипедия
Керамика с изображение на свастика в Атинския археологичен музей.
„Пране Свастика“, ирландска обществена пералня от 1912 г. в Дъблин
